Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Успяхме да изцедим от наемните убийци тази информация, но после те се запънаха — не искаха да ни издадат името на мъжа. Не искаха да ми кажат кой ме е натопил. Не искаха да го предадат без спешното разрешение на техния нигерийски бос. Но ние бяхме настоятелни и успяхме да ги убедим. Името му беше Маурицио Белкане.
Бутнах окото на едрия обратно в орбитата, но то се завъртя под странен ъгъл. По начина, по който извръщаше глава, за да ме погледне, се досетих, че засега не виждаше с него. Подозирах, че то никога вече нямаше да заеме правилното си положение. Залепихме го с лейкопласт, превързахме му главата, пооправихме и другите двама. После им заговорих:
— Тези мъже ще ви заведат на летището. Ще изчакате на паркинга. Утре сутринта има самолет за Лагос. Ще го вземете. Ние ще ви купим билетите с ваши пари. И да сме наясно — аз нямам нищо общо с тази история. Не сте виновни вие, виновен е Маурицио, но това не ме прави по-щастлив. Аз ще се оправя с Маурицио за това, че е излъгал за мен. Това вече е моя работа. Връщайте се при вашия бос и му кажете, че Маурицио ще си получи заслуженото. Но ако някога се върнете тук, ще ви убием. Ясно? Ако се върнете в Бомбай, ще умрете.
— Разбрахте ли бе, вашта мама? — кресна им Викрам и ритна във въздуха. — Идвате тука и се ебавате с индийци, тъпунгери шибани!
Край с Индия за вас! Ха сте се върнали тук, аз лично ще ви клъцна шибаните топки! Виждаш ли шапката ми? Виждаш ли петното на шапката ми, шибан бахинчуд? Нацапа ми шибаната шапка. Не може да се ебаваш с шапката на индиец! Не може да се ебаваш по никакъв повод с индийци — с шапки или без шапки! Никога! И особено когато са с шапки!
Оставих ги и взех такси до новия апартамент на Ула. Ако някой знаеше къде е Маурицио, това беше тя. Гърлото ме болеше и едвам говорех. Не можех да мисля за нищо друго, освен за пистолета в джоба ми. Той се разду в представите ми и стана голям като кората на корково дърво. Беше Валтер Р-38, един от най-добрите полуавтоматични пистолети, произвеждани някога, изстрелваше 9-милиметрови куршуми от 8-патронния си пълнител и аз си представих как и осемте се забиват в тялото на Маурицио. Мърморех името — Маурицио, Маурицио, и един вътрешен глас — глас, който много добре познавах, ми каза: „Отърви се от пистолета, преди да си го видял…“
Задумках по вратата на апартамента и когато Лиса ми отвори, нахлух вътре и заварих Ула да седи на канапето в хола. Плачеше. Щом влязох, тя вдигна очи и забелязах, че лявото й око беше подуто, като от удар.
— Маурицио! — казах. — Къде е?
— Лин, не мога — изхълца тя. — Модена…
— Модена не ме интересува. Искам Маурицио. Кажи ми къде е!
Лиса ме потупа по рамото. Обърнах се и чак сега забелязах, че тя стискаше голям кухненски нож. Посочи с глава към по-близката спалня. Погледнах Ула, после пак Лиса. Тя бавно ми кимна.
Той се криеше в гардероба. Когато го извлякох оттам, започна да ми се моли да не му правя нищо. Сграбчих го за колана и го забутах към входната врата. Той викаше за помощ и аз го ударих с пистолета през лицето. Отново изкрещя и отново го ударих, много по-силно. Той зяпна и искаше отново да извика, но аз стоварих пистолета върху темето му и го накарах да млъкне. Повече не гъкна.
Лиса, размахала ножа, му изсъска:
— Късмет извади, че не те наръгах в червата, копеле! Ако пак я удариш, ще те убия!
— Какво търси той тук? — попитах.
— Заради парите. Модена ги е взел. Ула се обади на Маурицио…
Тя се сепна, слисана от гневния ми поглед, вперен в Ула.
— Знам, знам, тя не биваше да се обажда на никого. Но се обади и тя му каза за това място. Тази вечер трябваше да се срещне и с двамата.
Но Модена не дойде. Тя не е виновна, Лин. Тя не знаеше, че Маурицио те е забъркал в това. Той току-що ни го каза, само преди минута. Каза ни, че е дал името ти на някакви нигерийски главорези. Натопил те, за да отърве кожата. Каза, че парите му трябвали, за да се измъкне, защото като приключат с теб, щели да погнат него. Когато ти дойде, Маурицио се опитваше да измъкне от нея къде е Модена.