Шантарам
- Автор: Робъртс Грегъри Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Шантарам». Краткое содержание книги:
Попаднах в Генуа случайно. Виждал ли си я? Казвам ти, това е перла в тиарата на Лигурийския бряг. И един ден на плажа в Генуа срещнах мъж, който откри живота ми към всичко добро и красиво в света. Казваше се Риналдо и беше на четирийсет и осем години, а аз бях на шестнайсет. Семейството му носеше някаква старинна титла на благороден род, водещ началото си чак от времето на Колумб. Но той живееше във великолепната си къща на скалите без претенциите на ранга си. Беше учен и единственият истински ренесансов човек, който някога съм срещал. Разкри ми тайните на древността, историята на изкуството, мелодията на поезията и поетичността на музиката. Освен това бе красавец. Косата му беше сребристобяла като пълната Луна, а много тъжните му очи бяха сиви. В контраст с животинските лапи на баща ми и тяхното мразовито докосване, ръцете на Риналдо бяха издължени, изящни, топли, изразителни, той влагаше нежност във всичко, което докосваше. Научих какво е любовта с целия си ум и с цялото си тяло. В ръцете му аз се родих.
Той се закашля и се опита да прочисти гърлото си, но кашлицата премина в пристъп, който разтърси тялото му в болезнени спазми.
— Трябва да спреш да пушиш и пиеш толкова, Дидие. И да се поразкършваш от време на време.
— Ох, моля ти се! — Той потръпна, загаси фаса си и извади нова цигара от пакета пред него, когато кашлицата поутихна. — Няма нищо толкова депресиращо колкото добрите съвети и ще съм доволен, ако не ми ги натрапваш. Честно, шокиран съм от теб. Ти несъмнено трябва да го знаеш! Преди години изтърпях един толкова обидно неоснователен добър съвет, че после шест месеца бях в депресия. На косъм ми се размина, едвам се оправих.
— Извинявай — усмихнах се. — Не знам какво ме прихвана.
— Простено ти е — изфуча той и пресуши чашата с уиски, когато сервитьорът му донесе следващата.
— Знаеш ли, Карла казва, че в депресия изпадат само хората, които не умеят да тъжат — напомних му аз.
— Не е права! — заяви той. — Аз съм специалист по tristesse. Тя е съвършената и определяща проява на човечността. Много животни умеят да изразяват щастието си, но само човешкото животно притежава гения да изразява великолепна тъга. А за мен тя е нещо специално, всекидневна медитация. Тъгата е моето единствено изкуство.
Той се нацупи сърдито и замълча, но после ме погледна в очите и избухна в смях.
— Имаш ли вести от нея?
— Не.
— Но знаеш къде е тя?
— Не.
— Напуснала е Гоа?
— Помолих един мой познат там, Дашрант… Той държи ресторант на плажа, където живееше тя… Помолих го да я наглежда и да се грижи тя да е добре. Миналата седмица му се обадих и той ми каза, че е заминала. Опитал се да я убеди да остане, но тя… знаеш как е.
Дидие присви замислено устни. И двамата наблюдавахме влачещата се, мързелуващата, суетящата се и бързаща улица само на два метра от нас, зад широката входна врата на „При Леополд“.
— Eh bien, не се тревожи за Карла — обади се най-сетне Дидие. — Тя е под добра закрила, слабо казано.
Думите му може би означаваха, че може да се грижи сама за себе си и че живее под щастлив и късметлийски знак. Грешах. В тях имаше нещо повече. Трябваше да го попитам какво има предвид, разбира се. Доста време след този разговор съм се питал колко ли по-различен щеше да е животът ми, ако само го бях попитал какво е искал да каже тогава. Вместо това аз — с моя твърде самонадеян ум и твърде гордо сърце — смених темата.
— И… какво стана?
— Какво да е станало? — попита той объркано.
— Какво стана с теб и Риналдо в Генуа!
— А, да. Той ме обичаше и аз го обичах, вярно, но допусна грешка в преценката си. Подложи любовта ми на изпитание. Позволи ми да открия тайника, в който държеше голяма сума пари в брой. Не устоях на изкушението, на което ме подложи. Взех парите и избягах. Обичах го, но взех парите му и избягах. Въпреки цялата си мъдрост той не знаеше, че любовта не може да бъде подлагана на проверки. Честта може, верността също. Любовта, започне ли, продължава вечно, дори и ако намразим любимия. Любовта продължава вечно, защото се ражда в онази частица от нас, която никога не умира.