Републиката на крадците [bg]

Така и не се разбра какво искаше мъжът от боговете, тъй като Бертран го изтика обратно в тълпата, по-голямата част от която, изглежда, споделяше мнението на Берт за разобличителя. Човекът не можа да се изправи скоро на краката си, а трупата продължи напред.

Най-накрая се показа простата дървена ограда, бележеща границата от десет метра, охранявана от градските стражи с тояги. Отвътре търговците, достатъчно богати, за да си позволят палатки, ги бяха опънали срещу стените на „Старата перла“. Входът за зрителите беше охраняван от сурова жена в кървавочервена защитна куртка и с шапка с широка периферия. Седеше на сянка, но местеше постоянно глава, за да следи тълпата, а на колана ѝ открито висяха палка и кортик. Самото събиране на парите се извършваше от двама здрави наемници.

Локи забеляза Брего да бърза към жената, стиснал сгънат пергамент в ръце. Потисна усмивката си. Това трябваше да са запечатаните заповеди от „барон Булидаци“, същите, които отклоняваха Малория и ценния метал, който пренасяше, от счетоводната къща към банята.

Трупата спря в северния край на „Перлата“, където наетите от Монкрейн половин дузина актьори се бяха изпънали под един сенник. Скочиха, почти препъвайки се един в друг в старанието си да изглеждат, все едно предлагат помощта си за костюмите и реквизита. Докато Джийн и Дженора им подаваха разни неща, внимателно отклонявайки ги от самата каруца, към тях се приближи жена, охранявана от двама стражи зад нея.

Беше млада, пълна и с остър поглед, облечена с кремав жакет и пола със сребърна дантела. От шапката ѝ с периферия висяха воали за предпазване от слънцето и Локи сметна, че е жена, свикнала тълпите по пътя ѝ да се разделят, а вратите — да се отварят. Джасмер и Силванус потвърдиха подозрението на Локи, като бързо слязоха от конете си и се поклониха. Само след секунда цялата трупа направи същото.

— Мастер Монкрейн — каза жената, — станете, моля ви. Приятно е да видя трупата ви отново жадна за печалба, макар и в по-намален състав.

— Милейди Езринтайм, благодаря ви за отношението — каза Джасмер, докато се изправяше и в същото време украсяваше думите си с дебел слой уважение. — Надяваме се, че неотдавнашната загуба на ненужни артисти ще се окаже подобрение.

— Предстои да видим. Очаквах патронът ви да дойде преди трупата. Можете ли да ме упътите къде мога да намеря барон Булидаци?

— О, милейди, колкото до това, лорд Булидаци не ми е споделил настоящото си местоположение. Уверявам ви, че определено възнамерява да присъства по някакъв начин този следобед.

— По някакъв начин?

— Милейди, ако може… Не мога да отговарям вместо него. Мога само да ви уверя, кълна се в честта си, че моят лорд работи усърдно дори и в момента за това днешният ден да не е просто запомнящ се, а и уникален.