Панаир на суетата (роман без герой)

— Лорд Стейн е наистина ужасен — казваше лейди Слингстоун, — но всички ходят у тях и, разбира се, аз ще се погрижа момичетата ми да не пострадат.

— Негово сиятелство е човек, на когото дължа твърде много — заявяваше преподобният доктор Трейл, като си мислеше за напредналата възраст на архиепископа; а мисис Трейл и дъщерите й по-скоро бика пропуснали да отидат на черква, отколкото на някой от приемите на негово сиятелство.

— Той е неморален човек — казваше дребничкият лорд Саутдаун на сестра си, която му се противопоставяше смирено, тъй като бе чувала ужасни неща от майка си за онова, което ставало в Гонт Хаус, — но, дявол да го вземе, неговото шампанско е най-хубавото в Европа!

А пък що се отнася до сър Пит Кроли, този образец на благоприличието, който едно време бе свиквал мисионерски събрания — и през ум не му минаваше да не отиде на гости на лорда.

— Там, където срещате хора като епископа на Йилинг и графиня Слингстоун, можете да бъдете уверена — обръщаше се той към лейди Джейн, — че спокойно можем да бъдем и ние. Големият пост и високото положение на лорд Стейн му дават възможност да заеме ръководно място сред хората от нашия обществен ранг. Този, който е съдебен глава на едно графство, моя мила, е почтен човек. Освен това, Джордж Гонт и аз бяхме близки едно време — той беше по-младши от мене, когато и двамата служехме като аташета в Пъмперникъл.

С една дума, всички отиваха в дома на този голям човек да му изкажат почитта си — всички, които той канеше. Също както и вие, читателю (не отричайте) и аз, писателят, бихме отишли, ако можеше да получим покана.