Търговецът

- Какво да бъде за вас днес, госпожо Бейтс? Имам чудесни банани, току-що са докарани със самолета чак от Карибите. Би трябвало да ги продавам по деветдесет пенса връзката, но на вас, миличка, ще ви ги дам за петдесет пенса, само не казвайте на комшийките, чухте ли?

- Ами тези домати, Чарли? - попита силно гримирана жена на средна възраст, която посочи подозрително щайгата най-отпред на сергията.

- Днес ги доставиха от Джърси, госпожо Бейтс, но аз ще ви кажа какво ще направя. Ще ги продавам на същата цена, на каквато моите така наречени конкуренти продават залежалите домати. Изгодно, нали?

- Ще взема два килограма, господин Салмън.

- Благодаря ви, госпожо Бейтс. Ти, Стан, обслужи госпожата, а аз ще се заема със следващата клиентка. - Чарли отиде в другия край на сергията. - Колко се радвам да ви видя, госпожо Синг. Днес следобед времето е чудесно, нали? Ако не ме лъже паметта, килограм фурми, ядки и стафиди. Как е доктор Синг?

- Зает е, много е зает, господин Салмън.

- Значи трябва да се погрижим да е нахранен добре, нали така? - попита Чарли. - Ако, недай си Боже, времето се развали, току-виж се наложило да дойда при него - да ми прегледа синузита. А как е малката Сузика?

- Завърши с отличие, господин Салмън, през септември ще бъде първи курс в Лондонския университет, инженерство ще следва.

- Лично аз не виждам никакъв смисъл - отбеляза Чарли, докато избираше от фурмите. - Инженерство, значи. Какво ли още ще измислят? Преди години познавах едно момиче от този квартал, скъса се да учи, и университет завърши. За кой дявол й трябваше? Така и така после цял живот я храни мъжътй. Навремето старият ми дядо казваше...