Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Вече на баснословни цени - отбеляза Беки, докато разглеждаше картините на Писаро, Бонар и Вюайар. - Но трябва да внимаваме Чарли да не разбере отнякъде за ей това платно.
- Вече е разбрал - предупреди я Ричард. - Миналия четвъртък се отби на път за Камарата на лордовете, запази три картини и дори намери време да възроптае, че сме ги оценили прекалено скъпо. Каза, че само преди няколко години бил купил от теб голяма маслена картина на Реноар - „Рибарят“, за същите пари, каквито сега съм очаквал да получа за малък пастел на Писаро, който на всичкото отгоре бил и ескиз.
- Подозирам, че е прав - отвърна Беки и разлисти каталога, за да провери предварително определените цени. - Бог да ти е на помощ, не знам как ще вържеш отчета, ако Чарли научи отнякъде, че сте продали картините, на които е хвърлил око, на цени, по-ниски от предварително определените.
Докато двамата си говореха, при тях дойде млад продавач, който кимна учтиво на лейди Тръмпър и подаде на Ричард бележка. Директорът на галерията я прочете и се обърна към Беки.
- Председателката на управителния съвет моли да се отбиеш в кабинета и, преди да си тръгнеш. Искала да обсъди спешно нещо с теб.
Ричард я изпрати с асансьора до партерния етаж, където тя отново му благодари, че е отделил толкова време на една възрастна жена.
Докато асансьорът пъплеше със сетни сили нагоре - още нещо, което Кати смяташе да обнови по време на основния ремонт, - Беки се запита защо ли я вика: дано не и кажеше, че днес няма да може да дойде на вечерята у тях, тъй като на нея бяха поканени и Дейвид и Барбара Фийлд.
Преди известно време Кати се беше изнесла от Итън Скуеър и бе отишла да живее в просторен апартамент в Челси Клоистърс, но поне веднъж в месеца идваше да вечерят заедно и задължително присъстваше, ако сред гостите бяха семейство Фийлд или Блумингдейл. Беки знаеше, че Дейвид Фийлд, който и досега бе член на управителния съвет на големия универсален магазин в Чикаго, ще бъде разочарован, ако Кати не дойде на вечерята, още повече че те с жена му си тръгваха на другия ден за Щатите.
Джесика веднага отведе Беки в кабинета на Кати, където тя я завари да говори по телефона - бе сбърчила твърде угрижено чело. Докато чакаше Кати да приключи с разговора, Беки погледна през еркерния прозорец към празната дъсчена пейка на отсрещния тротоар и се сети за Чарли, който на драго сърце би заменил за нея тапицираните с червена кожа банки в Камарата на лордовете.
Веднага след като затвори, Кати попита:
- Как е Чарли?
- Само той си знае - призна Беки. - Виждам го от дъжд на вятър на вечеря, мярна се и в неделя на закуска. Напоследък идвал ли е в „Тръмпър“?
- Доста рядко. Да ти призная, още ме гризе съвестта, задето не го пускаме да припари в универсалния магазин.
- Излишно е - увери я Беки. - Никога не съм го виждала по-щастлив.
- Слава Богу! - възкликна по-младата жена. - Но точно сега ми трябва за спешен съвет.
- Какъв?
- Дейвид Фийлд ми звънна по телефона и каза, че баща му бил поръчал десетина кутии пури от обичайната марка. Да не съм ги пращала в „Конот“72, щял да ги вземе довечера от вас.
- И какво те притеснява?
- И Дейвид Фийлд, и хората от щанд „Тютюневи изделия“ нямат представа каква марка предпочита баща му. Доколкото разбрах, Чарли открай време е движел поръчката сам.
- Провери в старите фактури.
- Това и направих веднага след разговора - обясни Кати. - Но никъде не открих фактури за пури. Изненадах се, защото помня добре, че дойде ли в Лондон, старият господин Фийлд задължително поръчва десетина кутии, които да му бъдат занесени в „Конот“. - Тя пак се свъси. - Винаги съм недоумявала. Така де, изключено е в неговия универсален магазин да няма щанд за цигари и пури.
- Със сигурност има - потвърди Беки, - но не и хавански.
- Защо?
- Някъде през петдесетте години Съединените щати са забранили вноса на кубински пури и бащата на Дейвид, който пушел любимата си марка много преди изобщо някой да е чувал за Фидел Кастро, решил, че не вижда причина да си отказва това удоволствие, което определя като „свое свещено право“.
- А как Чарли е заобиколил забраната?
- Слизаше до щанда за тютюневи изделия, взимаше десетина кутии с пури от любимата марка на стареца, махаше бандерола от всеки къс, който заменяше с етикета на безобидна холандска марка, после редеше пурите в кутии с надпис „Тръмпър“, които изобщо не бият на очи. Винаги проверяваше дали има достатъчно бройки, в случай че запасите на господин Фийлд свършат. Смяташе, че това е най-малкото, което може да направи, за да му се отплати за гостоприемството, което семейството винаги е проявявало към нас.