Търговецът

Беки се изненада, а Кати изпита известно облекчение, когато двете видяха колко бързо лорд Тръмпър от Уайтчапъл се е запалил по делата на Горната камара в Парламента. В мига, когато Чарли стана депутат, от страховете на жена му, че той ще продължи да се бърка в работата на универсалния магазин, не остана и следа. В съзнанието и отново изникнаха спомените от Втората световна война, когато Чарли бе работил при лорд Ултън в Министерството на хранителната промишленост и тя никога не знаеше по кое време на нощта той ще се прибере вкъщи.

Половин година, след като Беки го предупреди хич и да не припарва до „Тръмпър“, Чарли и съобщи, че е поканен за член на селскостопанската комисия в Парламента, където отново щял да приложи опита си за благото на своите сънародници. Той дори се върна към стария си навик всяка сутрин да става в четири и половина, за да се запознава с документите и да се подготвя за важните срещи и заседания.

Щом се прибереше за вечеря, я обсипваше с новини какви предложения бил направил в комисията и как някой изкуфял дядка бил пропилял времето на Камарата с безбройните си поправки към проектозакона за развъждането на зайци.

Когато през 1970 година Великобритания кандидатства в Общия пазар, Чарли сподели с жена си, че председателят на Камарата му е предложил да оглави подкомисията за разпределение на хранителните продукти в Европа и той смятал, че е негов дълг да приеме. От този ден нататък, слезеше ли на закуска, Беки заварваше какви ли не проектозакони и броеве на „Хансард“71 за Камарата на лордовете, разпилени небрежно от кабинета на Чарли чак до кухнята, където я чакаше неизбежната бележка, че му се е наложило да отиде на поредното заседание на подкомисията или на среща с някой европеец, който подкрепял Великобритания и бил на посещение в Лондон. Дотогава Беки не си беше и представяла, че членовете на Горната камара са затрупани с толкова много работа.

Тя продължи да поддържа връзка с „Тръмпър“ - сутринта в понеделник, когато бе по-спокойно, задължително се отбиваше да види какво ново-старо и за своя изненада се беше превърнала в основен източник, от който Чарли разбираше какво става в универсалния магазин.

По един-два часа обикаляше с голямо удоволствие щандовете. Волю-неволю забелязваше колко бързо се мени модата и как Кати винаги успява да е с едни гърди пред конкурентите, без обаче да дава повод на редовните клиенти да недоволстват и да се дразнят от излишни промени.

Накрая задължително се отбиваше и в галерията, за да види кои картини предстои да се продават на търг. Доста отдавна бе прехвърлила задълженията си на Ричард Картрайт, който преди оттеглянето и беше отговарял за търговете, но който и сега на драго сърце зарязваше всичко, за да я разведе из галерията, където за оглед бяха подредени платната, обявени за продан.

- Този път е ред на второстепенните импресионисти - увери я той.