Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Дали пък не се е хванал на работа при някой от конкурентите ни?
- Не е в негов стил - възрази Кати. - Знаеш колко предан е на „Тръмпър“. При всички положения щяхме да научим до няколко дни, ако работеше за друг универсален магазин: шефовете и персоналът нямаше да пропуснат да ни го натякват. Не, явно е нещо по-просто. - Един от телефоните върху писалището и иззвъня. Тя грабна слушалката, известно време слуша, без да продумва, после каза: - Благодаря ти, Джесика. Тръгваме. - Затвори, скочи иззад писалището и подкани: - Да вървим! Стан тъкмо е приключил с обяда.
Кати се отправи към вратата. Беки веднага я последва и без да казват и дума, двете слязоха с асансьора на партерния етаж, където главният портиер Джо с изненада видя как председателката на управителния съвет и лейди Тръмпър спират такси, макар че шофьорите им ги чакат с автомобилите само на два-три метра.
Няколко минути по-късно Стан излезе през същата врата и се качи зад волана на ролс-ройса на Чарли, после подкара спокойно към Хайд Парк Корнър, без изобщо да забелязва, че таксито го следва. Продължи нататък към Пикадили, прекоси Трафалгарския площад и зави наляво към Странд.
- Отива в Кралския колеж - отсъди Кати. - Казвах ли ти аз, Чарли е решил да получи магистърска степен.
- Но Стан не спря пред колежа - възрази Беки, когато шофьорът подмина входа и се запровира през автомобилите към Флийт Стрийт.
- Не ми се вярва да е купил вестник - отбеляза Кати.
- Или да се е хванал на работа в Сити - добави Беки, когато ролс-ройсът се запъти към Маншън Хаус.
- Как не се сетих досега! - възкликна победоносно Беки, когато Стан излезе от Сити и подкара бавно към Ист Енд. - Чарли се е запалил по някакъв проект в младежкия клуб на Уайтчапъл.
Шофьорът продължи на изток и накрая спря пред център „Дан Салмън“.
- Нещо не се връзва - възрази по-младата жена. - Ако е искал през свободното си време да се занимава с това, защо да не ти каже? За какво му е да си играе на криеница?
- И аз не проумявам - призна си Беки. - Дори съм още по-озадачена.
- Дай поне да влезем и да видим какво пак е наумил.
- А, не - хвана я за ръката Беки. - Нека помисля малко, пък после ще решавам какво да правя оттук нататък. Ако Чарли е наумил нещо, за което не иска да научаваме, защо точно аз да му развалям удоволствието! Не стига, че му забраних да ходи в универсален магазин „Тръмпър“, ами сега и това!
- Добре тогава - съгласи се Кати. - Хайде да се връщаме в кабинета ми. Можем и да не му споменаваме, че сме открили малката му тайна. Ще звъннем на господин Ансън в Камарата на лордовете и той, както вече знаем, ще се постарае Чарли да ни се обади най-много до час. Ще имам достатъчно време, за да осигуря на Дейвид Фийлд пурите.
Беки кимна и каза на изумения шофьор на таксито да ги върне на Челси Терас. Докато автомобилът правеше обратен завой, за да се отправи към Уест Енд, Беки погледна през задния прозорец към центъра, носещ името на баща и.
- Спрете! - каза най-неочаквано тя.
Шофьорът натисна спирачките и таксито закова на място.
- Какво има? - притесни се Кати.
Беки засочи през прозореца и впери очи в мъжа, който слизаше по стълбите пред център „Дан Салмън“ - беше облечен в износен стар костюм и бе нахлупил на главата си кепе.
- Направо не мога да повярвам - ахна Кати.
Беки плати припряно на шофьора на таксито, а Кати изскочи на улицата и тръгна след Стан, който се отправи надолу по Уайтчапъл Роуд.
- Къде ли отива? - попита Кати, докато двете се стараеха да не го изпускат от поглед.
Дрипаво облеченият шофьор продължи нататък по улицата - ако случайно го срещнеше някой бивш военен, не би се усъмнил и за миг, че навремето и той е служил във въоръжените сили. От време на време на двете жени, които го следяха, им се налагаше да подтичват, за да не го изтърват.
- Сигурно отива в шивашкото ателие на Коен - предположи Беки. - Бог ми е свидетел, един нов костюм няма да му дойде зле.
Но Стан спря няколко метра преди ателието. Чак сега забелязаха и втория мъж, който също беше облечен в износен костюм и бе нахлупил кепе и който стоеше зад нова сергия с надпис отпред: „Чарли Салмън, честен търговец от 1969 година“.
- Не ви ги предлагам, драги госпожи, за две лири стерлинги — провикна се той с глас, точно толкова младежки, колкото на хлапетата по сергиите наоколо. - Не ви ги предлагам и за една лира стерлинга, нито за петдесет пенса. Не, ще ви ги дам за двайсет пенса.
Кати и Беки загледаха изумени как Стан Ръсел козирува на Чарли, после запретва ръкави и започва да пълни пазарската чанта на една жена, докато вторият мъж насочва вниманието си към следващата клиентка.