Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Кати кимна разбиращо.
- Все пак трябва да разбера каква точно е марката на кубинските пури, на които господин Фийлд има „свещено право“.
- Да ти призная, не знам. Както сама каза, Чарли не позволяваше на никого да изпълнява поръчката.
- В такъв случай се налага някой да помоли Чарли или сам да дойде и да уреди въпроса, или поне да ни каже към каква марка е пристрастен американският му приятел. Къде бих могла да открия в понеделник в единайсет и половина сутринта пожизнения президент?
- Вероятно се е усамотил заедно с комисията си в някоя зала на Камарата на лордовете - отвърна Беки.
- Не, няма го там - каза по-младата жена. - Вече звънях в Камарата на лордовете и ми казаха, че тази сутрин не са го виждали и което е по-важно, не го очакват до края на седмицата.
- Невъзможно! - възкликна Беки. - Направо се е преселил там.
- И аз си мислех така - рече Кати. - Точно заради това звъннах в галерията на номер едно и помолих да дойдеш.
- Не се притеснявай, ей сега ще го уредим - успокои я Беки. - Ако Джесика ме свърже с Камарата на лордовете, знам с кого да разговарям.
Секретарката се върна в кабинета си, погледна номера и веднага щом я свързаха, прехвърли разговора оттатък при шефката, където Беки вдигна слушалката.
- Камарата на лордовете ли е? - попита тя. - Свържете ме, ако обичате, със стаята на квесторите... Господин Ансън там ли е?... Няма го, значи в такъв случай бих искала да оставя спешно съобщение за лорд Тръмпър... от Уайтчапъл... Да, мисля, че днес сутринта е в подкомисията по земеделие... Сигурен ли сте? Това е невъзможно... Познавате ли съпруга ми?... Е, пак добре... Ама той... Виж ти... Не, благодаря... Не, няма да оставя никакво съобщение и ако обичате, не безпокойте господин Ансън. Дочуване.
Беки затвори и когато вдигна очи, видя, че Кати и Джесика я гледат като малки деца, които преди лягане чакат да чуят края на приказката.
- Днес сутринта Чарли не е ходил в Камарата на лордовете. Нямало и подкомисия по земеделието. Не бил дори член на комисията, моля ви се... А най-интересното е, че не са му виждали очите от цели три месеца.
- Нещо не разбирам - възкликна Кати. - Как си се свързвала досега с него?
- По специален номер, даде ми го Чарли. Държа го до телефона в антрето на Итън Скуеър. По него се свързвам с един квестор от Камарата на лордовете - господин Ансън, който винаги, по всяко време на денонощието знае къде може да открие Чарли.
- А този господин Ансън съществува ли изобщо? - попита Кати.
- О, да - потвърди Беки. - Но както личи, работи на друг етаж в Камарата на лордовете и затова ме свързаха направо със „Справки“.
- И какво става, след като намериш господин Ансън?
- Обикновено Чарли ми звънва най-много до час.
- В такъв случай не виждам какво пречи да се обадиш и сега на господин Ансън.
- Предпочитам да не го правя - каза по-възрастната жена.
- Не е зле да разбера какво е вършил Чарли през последните две години. Защото едно е сигурно: господин Ансън няма да ми каже.
- Но той вероятно е единственият човек, който знае - възрази Кати. - В края на краищата Чарли не живее в празно пространство.
Двете се обърнаха към Джесика.
- Не гледайте мен - рече секретарката. - Откакто му забранихте да идва на Челси Терас, не е стъпвал в кабинета ми. Ако Стан не се отбива от време на време да обядва в служебния стол, нямаше да знам дали Чарли е жив.
- Как не се сетих! - щракна с пръсти Беки. - Стан е единственият човек, който със сигурност знае какво става. И досега идва всяка сутрин с колата да взима от къщи Чарли и после вечер го връща. Чарли не би се справил, ако не е посветил в тайната си и своя шофьор.
- Е, Джесика, като начало отложи обяда с изпълнителния директор на „Мос Брос“ - нареди Кати, след като си погледна тефтера с програмата, - после кажи да не ме свързват по телефона с никого, докато не разберем в какво точно се е забъркал нашият пожизнен председател. Щом уредиш тези неща, слез долу в служебния стол и ако Стан е там, веднага ми позвъни.
Джесика излезе почти на бегом от кабинета, а Кати се обърна отново към Беки.
- Дали не си е намерил любовница? - прошепна тихо тя.
- На седемдесет години любовница? С която е ден и нощ? Ако си е хванал любовница, трябва да го предложим за наградата „Бик на годината“, дето я дават на Кралското селскостопанско изложение.
- Какво тогава прави по цял ден?
- Лично аз мисля, че защитава в Лондонския университет магистърска степен - предположи по-младата жена. - Открай време се вбесява, ако го заядеш, че не си е доучил.
- Но все щях да вида у нас някакви учебници и записки.
- Сигурно се е постарал да ги скрие. Не забравяй колко хитро е защитил бакалавърска степен. Цели осем години не си надушила нищо.