Дверите на Скръбния дом
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дверите на Скръбния дом». Краткое содержание книги:
В мините на Отатарал Фелисин, най-малката дъщеря на низвергнатия благороднически род Паран, мечтае за възмездие над сестра си, която я е осъдила на доживотна каторга. Бягството я отвежда на континента и в Рараку, където душата й ще се прероди и бъдещето й ще придобие яснота. Обявените вече за изменници Подпалвачи на мостове Фидлър и професионалният убиец Калам са решени да изпълнят клетвата си да върнат обсебената преди от божество Апсалар в отечеството й и да убият императрица Ласийн, но буреносните събития ще въвлекат и тях.
Междувременно Колтейн, новият пълководец на седма малазанска армия, повежда разбитите си, изтощени от войната легиони, в последно дръзко сражение, за да спаси живота на тридесет хиляди бежанци, и по този начин — да си осигури бляскаво място в историята на Империята.
Разположен в един великолепно описан свят, раздиран от безвластие и тъмна, неудържима магия, „Дверите на Скръбния дом“ е ужасяващата, жестока втора част на монументалната „Малазанска книга на мъртвите“.
Мащабен, съкрушителен роман за война, интриги и предателства, потвърждаващ, че Стивън Ериксън е разказвач със секващ дъха талант, въображение и оригиналност.
Върховният жрец на Сянка отново затанцува на място, но изведнъж Баран с мълниеносна бързина го блъсна и го събори на земята.
Фидлър изсумтя и му протегна ръка да се изправи.
— Май успя да подразниш своя бог, Пъст.
— Глупости! — изохка старчето. — Привързаност. Паленцето толкова се зарадва, като ме видя, че се превъзбуди.
Поеха към лабиринта от корени. Небето беше с цвета на лъснало желязо.
Геслер се приближи до Дюйкър, Бълт и капитан Лъл, които пиеха билков чай. Лицето на ефрейтора беше подуто и червено заради счупения нос, а гласът му излизаше на хрипливо скимтене.
— Повече не можем да вземем на борда, тъй че ще тръгваме да хванем отлива.
— За колко време могат тези ваши немрящи гребци да ви откарат до Ейрън? — попита Лъл.
— Няма да е дълго. Най-много три дни. Не бойте се. Няма да изгубим нито един от ранените, сър…
— Какво ви кара да сте толкова сигурен, ефрейтор?
— Нещата на „Силанда“ стават някак безвременно, сър. Всички онези глави все още кървят, само че са били смъкнати от телата преди месеци, години, може би даже десетилетия. Нищо не гние. Кълна се в бивните на Финир, дори бради не могат да ни поникнат, докато сме на борда, сър.
Лъл изсумтя.
До съмване оставаше още час. Шумът от трескавата дейност в лагера на Корболо Дом не беше спрял. Чародейни прегради пречеха на уикските магьосници да разберат какво е естеството на тази дейност. И от това незнание нервите на всички се бяха изопнали.
— Финир дано ви опази всички — каза Геслер.
Дюйкър вдигна очи към него.
— Закарайте ранените ни, ефрейтор.
— Да, историко, точно това ще направим. И може би също така ще успеем да изкараме флотата на Нок извън залива, или да засрамим Пормквал да изкара войската на поход. Капитанът на градския гарнизон е свестен човек, казва се Блистиг. Ако не отговаряше за отбраната на Ейрън, щеше вече да е тук. Все едно, може би двамата ще успеем да ръгнем с остена Върховния юмрук в гърба.
— Както кажеш — промърмори Лъл. — Хайде, разкарвай се, ефрейтор. Грозен си почти колкото мен и като те гледам, стомахът ми се обръща.
— Имам няколко резервни очи на Тайст Андий, ако искате да пробвате дали някое ще ви стане, сър. Последен шанс.
— Пас, ефрейтор. Но благодаря за предложението.
— Няма защо. Сбогом, историко. Съжалявам, че се издънихме с Кълп и Хеборик.
— Справихте се по-добре, отколкото можеше да се надява човек, Геслер.
Мъжът сви рамене и се обърна към лодката. И спря.
— А, командир Бълт.
— Да?
— Моите извинения на Юмрука, че си счупи ръката.
— Сормо успя да я оправи, ефрейтор, но ще му предам извиненията.
— Знаете ли, командире — каза Геслер, преди да стъпи в лодката, — току-що забелязах: на двамата с капитана общо ви се събират три очи и три уши, и почти цяла глава коса.
Бълт рязко се извърна и го изгледа с яд.
— В смисъл?
— А, нищо. Просто го забелязах, сър. Ще се видим в Ейрън.
Дюйкър го гледаше как гребе. „Ще се видим в Ейрън. Тъпо беше, капитан Геслер. Но на място.“
— Докато съм жив — въздъхна Лъл, — ще помня Геслер като човека, който си счупи носа, за да му се изплюе в лицето.
Бълт се ухили, плисна утайката от чая на земята и се надигна. Ставите му изпукаха.
— На племенника това ще му хареса, капитане.
— Въпрос само на недоверие ли беше, чичо? — попита Дюйкър.
Бълт го погледна за миг и сви рамене.
— Колтейн сигурно ще ти каже, че е така, историко.
— Но ти какво мислиш?
— Твърде уморен съм, за да мисля. Ако си решил да разбереш какво мисли Юмрукът за предложението на Корболо Дом, можеш да се опиташ сам.
И се отдалечи.
Лъл изпръхтя.
— Нямам търпение да прочета описанието ти на Кучешката верига, старче. Колко лошо, че не видях да пращаш пълен със свитъци сандък с Геслер.
Дюйкър се надигна.
— Тая нощ май никой не иска да си затваря устата.
— Утре вечер може да извадиш повече късмет.
— Може.
— Помислих, че си си намерил жена. Оная пехотинката… как се казваше?
— Не знам. Споделихме една нощ…
— Аха. Меча се оказа по-къс от ножницата, а?
Дюйкър се усмихна.
— Решихме, че не бива да повтаряме тая нощ. И на двамата ни тежат достатъчно загуби.
— Значи и двамата сте глупаци.
— Вероятно.
Дюйкър тръгна през неспокойния, безсънен лагер. Беше го обладало някакво предчувствие, чийто настойчив звук можеха да усетят само костите.
Завари Колтейн пред командната шатра, говореше със Сормо, Нил и Недер. Дясната ръка на Юмрука все още беше подута, а бледото му, плувнало в пот лице показваше болката, която носеше лечението със сила.