Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Успокой се — каза тихо Мжитрик.
— Какво?
— Изглеждаш много разстроен, приятелю. Не се безпокой, всичко ще се оправи. Все ще намериш начин да прогониш злите духове от нея. Абдула хан кимна замислено.
— Ти ме познаваш много добре. „Да, така е — помисли си той и поръча чай за себе си и водка за Мжитрик, единствения човек, в чието присъствие се чувствуваше спокойно. — Знам ли те кой си ти всъщност — мислеше си той и наблюдаваше руснака. — През изминалите години, когато се срещахме в дачата на баща ти, ти често казваше, че си в отпуска или пък в пенсия, но никога не казваше от кое ведомство, нито пък аз успявах да разбера, колкото и да се опитвах. Отначало мислех, че от Съветската армия, защото веднъж, като се беше напил, ми разказа, че си бил командир на танк през Втората световна война в Севастопол и през всичките сражения до Берлин. Но после премислих и реших, че двамата с баща ти сте от КГБ или ГРУ, защото, няма човек в цяла Русия, който да може да се пенсионира и да разполага с такава дача и толкова земя в Грузия — най-хубавата част от империята, без да е с някаква специална квалификация и влияние. Сега казваш, че си пенсиониран, обаче от кое ведомство?“
С цел да открие докъде се простират влиянието и силата на Мжитрик, Абдула хан веднъж беше споменал, че една нелегална комунистическа групировка на Туде прави заговор, за да го ликвидира, и той би искал тяхното разгромяване. В действителност това беше вярно само отчасти — истинската причина беше, че член на тази група беше синът на един човек, когото, той ненавиждаше, но не можеше да нападне открито. Не мина и седмица и главите на заговорниците бяха набучени на кол близо до джамията с надпис: „ТАКАВА СМЪРТ ЩЕ СПОЛЕТИ ВСИЧКИ ВРАГОВЕ НА АЛЛАХ!“ Той плака с крокодилски сълзи на погребението, а вкъщи се смееше. Това, че Пьотър Мжитрик имаше властта да елиминира една от своите комунистически групи, говореше, че той действително разполага със значителна власт, а Абдула знаеше, че това е и мярка за собственото му значение за неговите хора.
Погледна го.
— Колко време ще ти трябва финландецът?
— Няколко седмици.
— Ами ако Зелените ленти не му позволят да лети и го хванат?
Руснакът сви рамене.
— Да се надяваме, че ще е успял да изпълни задачата. Съмнявам се, че някой ще остане жив — той или Цимтарга, ако ги открият отсам границата.
— Това е добре. А сега да се върнем на момента от разговора ни, когато ни прекъснаха: ти приемаш да не оказвате масирана подкрепа на Туде тук, стига американците да не се месят и Хомейни да не започне погром срещу тях, нали така?
— Азербайджан винаги е влизал в рамките на нашите интереси. Ние винаги сме казвали, че той трябва да е независима държава. В него има предостатъчно блага: енергия, нерудни изкопаеми и петрол, за да си осигури съществуванието и… — Мжитрик се усмихна — … и просветеното ръководство. Можеш да вдигнеш знамето, Абдула. Сигурен съм, че ще получиш необходимата подкрепа, за да станеш президент — и ние веднага ще те признаем официално.
„И ще бъда ликвидиран на следващия ден, в който танковете пресекат границата — помисли си ханът без злоба. — Да ме прощаваш, мой скъпи приятелю, обаче и за теб Персийският залив е твърде голямо изкушение.“ — Великолепна идея — одобри той заинтересовано. — Но ще ми трябва време — а засега мога ли да разчитам на това, че комунистите от Туде ще се обърнат срещу въстаниците?
Усмивката на Пьотър Мжитрик остана същата, но погледът му се промени.
— Би било странно Туде да нападат доведените си братя. Ислямският марксизъм се проповядва от много мюсюлмански интелектуалци и както съм чувал, дори и ти го поддържаш.
— Съгласен съм, че в Азербайджан трябва да има баланс на силите. Обаче кой е наредил на тези левичари да атакуват летището? Кой им е заповядал да нападнат и опожарят гарата ни? Кой нареди да взривят петролопровода? Явно някой, който не е с всичкия си. Чух, че бил моллата Махмуд от джамията в Хаджсра. — Той внимателно наблюдаваше Пьотър. — Един от вашите хора.