Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Вената на челото на Абдула хан се изду.
— Ще отидеш с този човек — нареди той мрачно. — Ще отидеш с него и ще изпълниш каквото ти каже.
Ерики изгледа мъжа с азиатската физиономия.
— Какво искате от мен?
— Само умението ви на пилот и един хеликоптер 212 — отговори човекът на руски без неприязън.
— Съжалявам, но в момента се прави контролна проверка на хеликоптера, тя е задължителна след всеки хиляда и петстотин летателни часа, а аз работя за С-Г и „Иран Тимбър“.
— Прегледът на 212 е завършил и вашите механици вече му правят наземните проби, а „Иран Тимбър“ ви предостави на… на мое разположение.
— С каква цел?
— За полети — отвърна раздразнено мъжът. — Вие май недочувате, а?
— Много добре чувам, но, изглежда, вие сте глух.
Мъжът едва се сдържа. По-възрастният странно се усмихна. Абдула хан се обърна към Азадех и тя едва не подскочи от уплаха.
— Ще отидеш при Хананан да поднесеш почитанията си!
— Да… да… татко — заекна тя и скочи.
Ерики направи крачка към нея, но телохранителите бяха нащрек и единият му препречи пътя. Азадех, почти разплакана, каза:
— Недей, Ерики, няма… аз… трябва да вървя… — И изчезна, преди той да може да я спре.
Мъжът с азиатската физиономия наруши тишината:
— Няма от какво да се боите. Просто ни трябвате като пилот.
Ерики не му отговори, сега вече беше сигурен, че е измамен, че и двамата с Азадех са били подмамени и че са в клопка. Е, ако ги нямаше телохранителите, без никакво колебание щеше да види сметката на Абдула хан, а може би и на другите двама. Тримата мъже много добре съзнаваха това.
— Защо повика съпругата ми, Твое височество? — попита той със същия тих глас, знаейки вече отговора. — Защо изпрати цели две съобщения?
Абдула хан отговори с присмех:
— Тя не означава нищо за мен, но не и за приятелите ми: целта беше да те доведе и да те накара да се подчиниш. И в името на Аллах и Пророка, ти ще се подчиниш. Ще правиш каквото този човек ти каже.
Един от охраната помръдна автомата си и шумът отекна в залата. Руснакът с азиатската физиономия се изправи.
— Първо, предайте ми ножа си, моля.
— Елате да го вземете, ако ви стиска.
Мъжът се поколеба. Абдула хан рязко се изсмя. Беше зловещ смях, който отекна болезнено във всички.
— Можеш да му оставиш ножа. Така ще ти е по-интересен животът. — И каза на Ерики: — Ще бъде разумно от твоя страна да си послушен и да се държиш прилично.
— Най-разумно ще бъде да ни пуснеш по живо, по здраво.
— Искаш ли да видиш как ей сега вторият ти пилот ще бъде обесен за палците?
Очите на Ерики се свиха още повече. По-възрастният руснак се наведе към хана, за да му пошепне нещо, а той не изпускаше от очи Ерики. Въртеше в ръцете си обсипан със скъпоценни камъни кинжал. Изслуша руснака и кимна.
— Ерики, ще кажеш на втория си пилот, че и той трябва да се подчинява, докато е в Табриз. Ще го изпратим в базата, но малкият ти хеликоптер ще остане тук. Засега.
Ханът даде знак на мъжа с азиатските черти да си върви. Той погледна Ерики.
— Казвам се Цимтарга, капитане.
Беше малко по-нисък от Ерики, но със здраво телосложение и широки рамене.
— Първо отиваме в…
— Цимтарга е име на планина източно от Самарканд. Как е истинското ви име? И чинът ви?
Мъжът сви рамене.
— Прадедите ми са яздили в ордите на Тимур, Тамерлан Куция, същия, който обичал да издига планини от черепи. Първо ще отидем във вашата база. С кола.
Той го заобиколи и отвори вратата. Ерики не помръдна, продължаваше да гледа хана.
— Довечера трябва да видя жена си.
— Ще я видиш, когато… — Абдула хан млъкна, защото по-възрастният отново му пошепна нещо. Ханът пак кимна с глава.
— Добре. Да, капитане, довечера ще бъдеш с нея и след това през една нощ. При условие, че… — Той не довърши мисълта си.
Ерики се завъртя и излезе.
С излизането им напрежението в стаята се изпари. По-възрастният мъж се изкиска:
— Ваше височество, ти си знаменит както винаги.
Абдула хан размърда лявото си рамо. Артритът го тормозеше.
— Той ще се подчинява, Пьотър, но само дотогава, докогато моята непослушна и неблагодарна дъщеря е при него.
— Дъщерите винаги са трудни — отговори Пьотър Олег Мжитрик. Той беше от Тбилиси — новото име на Тифлис.