Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Той стана, отиде до прозореца и се загледа навън. Оттук се виждаше хеликоптер 206, охраняван в предния двор. Небето все още беше безоблачно.
— Ако аз ръководех тази операция, щях да се престоря, че тръгваме за Табриз, а след това щях да заобиколя обратно и да изляза на Каспийско море. Откъде са дошли?
— Откъм Каспийско море. Обаче са били проследени. В снега са намерили два трупа, а следите на другите двама са водели насам.
Провалът на сабаланската операция беше предизвикал буря от гняв в Центъра. Наличието на толкова много свръхсекретно оборудване на ЦРУ така наблизо теглеше като магнит то да бъде завладяно и използвано в продължение на много години. През последните две седмици беше постъпила информация, че някои от радарните постове са били изоставени, но не и разрушени в паниката на оттеглянето, за която и руснаците бяха спомогнали, поради което можело да бъдат завладени със сила. Мжитрик — старши съветник в тази област, препоръча да се действува предпазливо, да се даде предпочитание при използуването на местни, а не съветски бойни групи, за да не се влезе в конфликт с Абдула хан, който беше единствената му връзка и първокласен агент, нито пък да се допусне инцидент с международен отзвук.
— Нелепо е да се рискува създаване на конфронтация — беше отговорил той, придържайки се към законите и личния си план. — Какво ще спечелим от незабавни действия, ако не ни се подава информация и Сабалан се окаже просто клопка, което е доста вероятно? Няколко шифровъчни книги, които може би вече имаме или нямаме. А колкото до модерните компютри — нали за тях се погрижихме с операция „Затопек“?
„Затопек“ беше доста спорно и новаторско тайно начинание на КГБ, носещо името на чехословашкия маратонец и организирано през 1965 година. С първоначален бюджет от твърда валута в размер на десет милиона долара, набавена изключително трудно, операция „Затопек“ трябваше да осигури непрекъснати доставки на най-новата и най-добрата западна техника посредством обикновени покупки чрез мрежа от подставени фирми, а не по конвенционалния, прекалено скъп път на кражбите и шпионажа.
„Разходите са смешни в сравнение с това, което ще спечелим — писа той в първоначалния си свръхсекретен доклад до Центъра, когато се върна от първото си посещение в Далечния изток през шестдесетте години. — Има десетки хиляди корумпирани бизнесмени и търговски пътници, които са готови да ни продадат най-доброто и най-новото, стига да извлекат печалба. Това, че дадено лице ще спечели много, е стотинки за нас, защото ние ще спестим милиарди от научни изследвания, разработки и развойна дейност, които можем да изхарчим за нашите военноморски, военновъздушни и сухопътни сили. И което не е по-малко важно, ще си спестим много труд, пот и неуспехи. Почти безплатно ще поддържаме паритет с всичко, което мозъците им могат да родят. С няколко долара под прогнилите им масички ще пипнем всичките им богатства.“
Пьотър Мжитрик почувствува прилив на радост, когато си спомни как беше приет планът му, макар че той беше поет от началниците му като тяхна идея. Разбира се, по същия начин той го беше взел от един от най-дълбоко законспирираните си агенти в Хонконг, френския гражданин Жак де Вил, служител в големия конгломерат „Струан“, който му отвори очите: „Законите на САЩ не забраняват да се изнася техника за Франция, Западна Германия и още десетина страни и законите на тези страни не се нарушават, ако дадена компания я изнесе за други страни, в които няма закони, забраняващи износа и за Съветския съюз. Бизнесът си е бизнес, Григорий, а светът се крепи на парите. Само чрез «Струан» бихме могли да ви доставим тонове оборудване, забранено за вас от САЩ. Та ние обслужваме Китай — защо да не правим същото, и за вас? Григорий, вашите шефове не разбират нищо от бизнес…“
Мжитрик вътрешно се усмихна. През онези години той беше известен като Григорий Суслов, капитан на малък съветски товарен кораб, плаващ между Владивосток и Хонконг, което беше неговото прикритие за работата му като таен заместник-контрольор за Азия по линия на Първо управление на КГБ.
„От 1964, когато за първи път предложих тази схема — гордееше се той, — досега струваща осемдесет и пет милиона долара, операция «Затопек» спести милиарди на Матушка Русия и осигуряваше постоянен нарастващ приток на специални уреди от НАСА, Япония и Европа, чудеса на електрониката, хардуер, софтуер, планове, роботи, чипове, микроелектроника, лекарства и всичките им хитроумни начини за възпроизвеждане и производство в наши условия — с оборудване, разработено от същия враг, купено и платено със заеми от негова страна, които никога няма да погасим. Ама че глупаци!“