Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Не всички, Пьотър. Другите ме слушат и не ми създават неприятности, но тази така ме вбесява, че просто нямам думи.
— Ами тогава изгони я веднага щом финландецът изпълни това, което се иска от него. И двамата ги изгони.
Славянските му очи се присвиха, добродушната му физиономия се сбърчи и той добави:
— Да бях с тридесетина годинки по-млад и тя да не беше омъжена, бих си предложил услугите да те отърва от нея.
— Да беше ме помолил за това преди появяването на този, откачения, щеше да я получиш заедно с благословията ми — отвърна Абдула хан кисело. Усети стаената надежда на по-възрастния, но прикри изненадата си и реши да помисли за това по-късно. — Съжалявам, че му я дадох. Надявам се, че ще го побърка. Съжалявам и за клетвата, която дадох пред Аллах — да го оставя жив. Това стана в момент на слабост от моя страна.
— Може би не. Добре е да си великодушен понякога. Той наистина ти е спасил живота.
— Иншаллах! Така е искал Бог. Той беше просто извършител на чужда воля.
— Да, прав си — успокои го Мжитрик. — Така си е.
— Този човек е дявол, атеист и дявол, който вони на похот. Ако не бяха телохранителите ми, ти видя с очите си, щяхме да се сбием до смърт.
— Това не може да стане дотогава, докогато дъщеря ти е във властта ти да я командваш както трябва — каза Пьотър със странна усмивка.
— Аллах желае двамата да попаднат в ада — каза ханът, все още вбесен, че трябва да пази живота на Ерики, за да помага на Пьотър Олег Мжитрик, вместо да го хвърли в ръцете на муджахидините и така да се отърве завинаги от него. Моллата Махмуд, един от табризките водачи на ислямско-марксистката муджахидинска фракция, която беше нападнала базата, дойде при него преди два дни и му разправи какво се беше случило при блокирането на шосето.
— Ето и документите им като доказателство — беше казал свирепо моллата. — И на чужденеца, който сигурно е от ЦРУ, и на жената, твоята дъщеря. В момента, в който се върне в Табриз, ще го изправим пред нашия комитет, ще го осъдим, ще го заведем в Казвин и ще го екзекутираме.
— В името на Пророка, не преди да дам съгласието си — беше отговорил той властно, взимайки документите им. — Това бясно куче, чужденецът, е женен за дъщеря ми, а не за ЦРУ, и е под моя закрила, докато аз реша, и ако пипнете само един червеникав косъм от главата му или нападнете него или базата без мое съгласие, ще оттегля цялата си тайна подкрепа за вас и тогава нищо няма да спре Зелените ленти да смажат левичарите в Табриз! Той ще бъде в ръцете ви, когато аз реша, а не вие.
Моллата си отиде намръщен и Абдула веднага го включи в списъка на неотложните си проблеми. След като прегледа внимателно документите и намери паспорта на Азадех и другите й разрешителни, той остана доволен, защото те му даваха допълнителна власт над нея и съпруга й.
„Да — мислеше си ханът, като гледаше руснака, — сега тя ще прави всичко, каквото поискам от нея. Всичко.“ — Да бъде волята на Аллаха, но скоро тя може да овдовее.
— Да се надяваме, че няма да е прекалено скоро! — Смехът на Мжитрик беше силен и заразителен. — Да не стане, преди съпругът й да е изпълнил задачата!
Абдула хан беше доволен от присъствието и мъдрите съвети на Мжитрик и се радваше, че той ще направи това, което се изисква от него. „Все пак трябва да бъда по-добър кукловод от преди — мислеше си той, — за да мога да оцелея, а също и Азербайджан.“
„Из цялата провинция и в Табриз положението беше много деликатно, защото избухваха въстания на най-различни фракции, водеха се боеве между различни групировки, а отвъд границата бяха дислоцирани десетки хиляди съветски войници. И танкове. А оттам до Персийския залив нямаше нищо, което да ги спре.“ „С изключение на мен — каза си ханът. — Защото, окупират ли Азербайджан — а историята многократно е потвърждавала неспособността на Техеран да се отбранява, Иран ще падне в ръцете им като гнила круша, както беше предвидил Хрушчов. А с Иран и Персийският залив, световният добив на петрол и Ормузкият проток.“
Идеше му да вие от ярост. „Аллах да го убие шаха, който не пожела да слуша, да почака и нямаше здравия разум да потуши един малък бунт, вдъхновен от моллите, има-няма преди двадесетина години, и не изпрати аятолах Хомейни на оня свят, както го посъветвах, и по този начин ни изложи на опасност — царска или съветска Русия, именно тя е нашият истински враг.