Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Никога не съм чувал за него.
— Аха — възкликна Абдула хан с престорено добродушие, без да му повярва. — Това много ме радва, Пьотър, защото той не е истински молла, дори не е действителен ислямски марксист, а обикновен демагог агитатор. Именно той нападна базата на Йоконен. За съжаление има почти петстотин бойци, които го поддържат и чиято лоша дисциплина не отстъпва на броя им. А също и пари отнякъде. И помагачи като Фьодор Ракоци. Какво би могъл да кажеш за Ракоци?
— Не кой знае колко — реагира незабавно Пьотър с непроменена усмивка и глас. Беше твърде съобразителен, за да отговори на въпроса. — Той е инженер по тръбопроводи от Ашара, на границата, и е един от нашите мюсюлмани-националисти, за когото се говори, че се присъединил към муджахидините като борец за свободата, което е станало без каквото и да е одобрение или разрешение.
Пьотър изглеждаше спокоен, но вътрешно кипеше от мръсни псувни. Искаше му се да изкрещи: „Сине, сине, предал ли си ни? Та ние те изпратихме да шпионираш, да се внедриш сред муджахидините и да ни докладваш, това е всичко! Задачата ти беше да се опиташ да вербуваш финландеца и след това да отидеш в Техеран и да организираш студентите, а не да се съюзяваш с едно бясно куче-молла, нито да нападаш летища или да убиваш отрепки покрай пътищата. Полудял ли си? Ах, ти, глупак такъв, ами ако бяха те ранили или хванали? Колко пъти съм ти казвал, че и те, и ние можем да пречупим всеки и да измъкнем от него или нея всичките им тайни! Толкова необмислено от твоя страна да поемаш такива рискове! Финландецът засега е важен, но не чак толкова, че да не се подчиняваш на заповеди, да рискуваш бъдещето си, бъдещето на брат си, че и моето! Ако синът е заподозрян, това важи и за бащата. Ако бащата е заподозрян, това се отнася и за семейството. Колко пъти съм ти казвал, че КГБ действува съгласно законите и унищожава тези, които не ги спазват, които вземат самостоятелни решения, поемат рискове и излизат извън инструкциите!“
— Този Ракоци е дребна риба — допълни той равнодушно. „Не се вълнувай! — заповяда си той и започна да си внушава: — Няма за какво да се безпокоиш. Знаеш твърде много тайни, за да се опитат да ти направят нещо. Също и на сина ти. Той е опитен, изглежда, че те са сбъркали. Много пъти е бил подлаган на изпитания от теб и други експерти. Ти си в безопасност. Силен си, здрав си, можеш да победиш, да спиш с малката красавица Азадех и в същия ден да изнасилиш Вертинска.“
— Важното е, че ти си в центъра на вниманието в Азербайджан, приятелю — говореше той със същия успокояващ тон. — Ще получиш цялата необходима подкрепа и твоите възгледи за ислямските марксисти ще достигнат, където трябва. Ще получиш балансирането, от което се нуждаеш.
— Добре. Ще разчитам на това — отговори ханът.
— А, между другото — отново се върна на главната причина за внезапното си посещение. — Какво става с английския капитан? Можеш ли да ни помогнеш?
Онзи ден в дома му близо до Тбилиси се беше получил свръхсекретен спешен телекс за това, че саботьори взривили тайната подслушвателна станция на ЦРУ на северния склон на Сабалан непосредствено преди пристигането там на приятелски настроените местни екипи, които били изпратени да вземат всички шифровъчни книги, шифровъчната машина и компютрите. По-нататък телексът гласеше: „Незабавно се свържете с Иванович (това беше псевдонимът на Абдула хан). Кажете му, че саботьорите са англичани — един капитан и двама непалци, и един американец, агент на ЦРУ — Розмънт (с кодово име Абу Кюрд), водени от един от нашите наемници, който е бил убит от тях, преди да успее да ги вкара в засадата. При опита да се измъкнат са били убити единият войник и агентът на ЦРУ. Двамата оцелели вероятно са се насочили към сектора на Иванович. Уредете неговото съдействие. Раздел 16а. Потвърдете получаването на съобщението.“ Командата „Раздел 16“ означаваше, че лицето или лицата са врагове от първостепенно значение, които трябва да бъдат хванати, задържани и доведени за разпит с всички възможни средства. Допълнението „а“ означаваше, че ако това не може да стане, трябва да бъдат унищожени на всяка цена.
Мжитрик отпи от водката си и изчака известно време.
— Ще ти бъдем особено признателни за съдействието.
— Винаги сте го имали — отвърна Абдула. — Но да бъдат намерени двама саботьори от висока класа в Азербайджан, които с положителност вече са се укрили, е почти невъзможно. Не може да нямат убежище: в Табриз има английско консулство, а из планините има десетки пътеки, по които могат да ни заобиколят.