Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Той заговори с по-мек тон и упрекна негъра, че не му бе казал това по-рано.
— Робът — подзе Горо — иска да говори с благородната сеньорита Боргез по заповед на своя господар. Слугата го помоли да го последва.
— Елате — каза той. — Не зная дали сеньората е разположена да ви приеме, но аз ще ви известя веднага.
Негърът направи иронична забележка, че бързо са станали добри приятели, после се изкачи по стълбата и последва слугата.
Горо учудено оглеждаше наоколо. Великолепните мраморни стъпала, покрити със скъп килим, оградата на стълбата, украсена с много фини ваятелски работи, надминаваха лукса и красотата на дожовия палат.
Стигнал на върха на стълбата, Горо бе въведен в един вестибюл, където слугата го помоли да почака няколко минути.
— Ще известя за вашето посещение — каза последният — на негово превъзходителство, великия шамбелан.
Изглеждаше, че престижът на граф Санта Рока в палата Боргез стоеше още така високо, както в първия момент, и това се отразяваше по някакъв начин върху неговия беден роб.
Действително след кратко очакване, Горо бе въведен почти без церемонии при красивата римлянка.
Мадлена се бе изтегнала небрежно върху мек диван. Цялата й фигура издаваше приятна грация, почти ориенталска и съблазнителна. Тя отвърна с малък жест с ръка на поклона на негъра.
— Ти ли си личния роб на граф Санта Рока? — попита тя своя черен посетител.
— Да, височество — отговори с уважение последният. — Горо е нещо повече: от дълги години той е довереник на графа.
На Мадлена се стори твърде забавно, че Маринели бе дал доверието си на един негър.
— Какво чудно предпочитание! — каза тя с подигравателен тон. — Хората от твоята раса не се ползват с добро име.
— Всички не са такива — отговори Горо със спокойствие. — Има негри, които вършат това, което им е угодно или пиянстват цял ден, но има и изключения, Горо е честен й верен служител и Маринели го познава и го цени.
Той замълча за момент, като че ли да възтържествува над скептицизма, който виждаше изписан по лицето на гордата принцеса, и продължи като наблягаше на всяка дума:
— Горо не лъже никога. Горо знае всички работи на благородния господар, всичко, което мисли, всичко, което прави, всичко, което желае да направи.
— Знаеш ли също как е успял да избяга от Венеция?
Горо почувства тогава, че е победител. Той долови намека, който му хвърли донната, и й доказа, че познава по-добре от нея бягството на Марино.
— Горо — каза той — даже подготви и се грижи за опасното бягство!
При тия думи той наблюдаваше тайно лицето на принцесата, като че ли да прочете впечатлението, произведено от думите му.
— Ах! — извика най-сетне Мадлена — ти си един хитър негодник. Ти си замесен във всички интриги, ти си участвал във всички предприятия.
Негърът, поласкан от този полукомплимент, обясни ролята, която бе играл през решителната нощ.
— Горо е хитър — каза той, — но освен хитростта си той достига до себеотрицание. Когато графът избяга, дегизиран като гондолиер, храбрият негър остана сред неприятелите на сеньора, рискувайки собствения си живот, за да спаси неговия…
— Да, ти си един предан и безстрашен служител — прекъсна го принцесата. — Кажи ми сега целта на твоята мисия!
— Сеньорът — каза негърът — изпрати Горо в Рим, за да се убеди, дали милостивата принцеса се е завърнала благополучно в палата Боргез. Негърът не ще каже тайната причина за този план. Може би сеньорът си е съставил някакъв план, понеже той не върши нищо без нужда.
— Какви са тия мистериозни подмятания? Да не би графът да се готви да тръгне за Рим? — запита Мадлена, която много се заинтересова от думите на негъра.
Но Горо запази мълчание и се престори, че не разбира нищо от заповедите, които бе изпълнил точно.
— Защо се хвалеше преди малко — каза принцесата полуизненадана и полуразгневена — че познаваш душата на господаря си?
При тия думи тя замълча. Нейното красиво чело, чиято белина бе чиста като алабастър, се смръщи внезапно.
Тя смяташе, че този негър е дошъл да я изиграе със своите хитрости и лъжи. Реши да прибегне към оръжието, което обикновено богатият употребяваше към бедния — подкупа.
— Ще ми отговориш ли? — каза тя. — Знай, че отговорите ти ще бъдат добре платени.
— Нейно Височество предлага пари на негъра? — запита Горо с очи, блеснали от алчност. Да, Горо обича парите, нищо друго освен парите. Той винаги служи само на щедрите господари и сега парите го привличат. Ах, какво проклето пътуване трябваше да направи Горо. Тон изхарчи всичките си икономии и неговите джобове са вече празни!