Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Вън от канала на залива неприятелските кораби бавно маневрираха, заемайки нови позиции за през нощта. Техните продълговати форми, почти призрачни се очертаваха около острова в една широка концентрична линия.
Маринели и Фалие бяха слезли от корабите и отидоха при д’Артенай. Те поздравиха френския офицер и неговите смели артилеристи за енергията и смелостта, която бяха показали по време на сражението.
Но и двамата бяха загрижени и обезпокоени. Санта Рока и неговите смели другари едва се бяха отървали от гибел. Флотата, отначало победоносна, бе принудена да отстъпи, пред многобройните кораби, за да избегне унищожението. Един обръч от желязо и огън се бе образувал около малкия остров.
Защо Марино се бе отказал да последва съвета на д’Артенай? Той съжаляваше горчиво за решението си да заповяда на Оргосо да не се намесва.
Адмиралът на Маринели не бе посмял да наруши заповедта на своя началник. Той се бе ограничил да кръстосва в открито море, без никаква цел, без никакъв план. И сега рискуваше да бъде забелязан от неприятелските наблюдатели, да бъде смазан от превъзхождащите го по брой и сила и да даде на безсилния Маринели зрелището на едно второ поражение, окончателно за Санта Рока.
Отдадени на тия мъчителни размишления, Маринели и Фалие се разхождаха по дължината на брега, проверявайки поставените тук-там постове за предпазване от една нощна атака.
Внезапно срещнаха отново д’Артенай, който идеше да даде последните си инструкции на хората от батареите и да се прибере в жилището на граф Санта Рока.
Френският благородник протегна ръка, за да му засвидетелства своето доверие и симпатия. Маринели го прегърна, като че ли тия ужасни часове на тъга и несигурност скоро щяха да се заменят с триумфа на мъничкото царство и неговите благородни господари.
После тримата се отправиха към крепостта, откъдето тъкмо излизаха нисшите офицери.
На върха на кулата, в стаята на картите, един важен разговор се започна между тримата мъже.
— Не можах да спечеля победата — каза Марино с твърд глас, — но аз още пазя моята пламенност и моята смелост от първия час… Ние ще имаме своя реванш и ще победим — добави той, подкрепен от д’Артенай. — Сега ще се посъвещаваме!… Моето мнение е щом се съмне да подновим нападението. Ще привлечем неприятелските кораби под огъня на нашите батареи и флотата ни ще действа срещу флага им.
— Този план е превъзходен — каза Фалие. — Но трябва да устроим една тройна офанзива, като действаме задружно с Оргосо. Как ще можем да му предадем тази заповед? Зрителните сигнали, с които си служихме досега, не могат да предадат новите заповеди освен предварително условените съобщения. Невъзможно е да го уведомим с тия примитивни апарати за часа и точното място на сражението.
— Още повече — добави д’Артенай, — че островът е блокиран от всички страни. Никаква шалупа не може да се опита да премине венецианските линии и да отнесе на нашия приятел заповедите.
— Трябва на всяка цена да достигнем до Оргосо! — подзе Маринели с глас, който издаваше безгранична смелост. — Ако никой от нашите хора не е достатъчно ловък да премине неприятелските редове, ще отида аз самият да намеря моя верен адмирал и да му предам заповедите си!
При тия думи Фалие и д’Артенай се развикаха, молейки Маринели да не се поддава на своята буйност и да не предприема тази отчаяна постъпка.
— Не произнасяйте тези думи за отчаяност, мои приятели — отговори Маринели, чиито очи бяха блеснали с буен пламък. — Моето решение е взето; ще отида сам, преминавайки неприятелските редове, до флотата на Оргосо и ще нанеса на робите на моя брат най-позорното поражение. Да, аз ще успея в моята смела постъпка или ще загина.
Фалие едва прикриваше изненадата и мъката си. Той виждаше Марино обхванат от една луда мисъл. Вече предвиждаше анархията, разделянето на партии. Виждаше острова лишен от неговия началник, а жителите му заловени и подложени на мъки.
Фалие постави ръката си върху рамото на Марино, своя приятел и началник, и му каза с почти умоляващ тон:
— Бъдете умен, мислете, че от вашето спокойствие и вашата мъдрост зависи съдбата на всички ни. Вашето решение е безумно…
— Ще следвам решението си до стигане на целта. Ще ида да предам на Оргосо заповедта да се нахвърли върху тила на неприятеля, когато види да се развява на върха на фара фамозното знаме, украсено с лъва на Адриатика!
Д’Атренай и Фалие не се опитаха повече да противоречат на Маринели. Решението на героя бе непоколебимо.