Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
20. Първата следа
Като устроиха засадата на Горо, Сазим и Хасан мислеха, че лесно ще го отстранят и ще заемат мястото му на кораба, пътуващ за Анкона.
Но техните престъпни сметки не се сбъднаха.
Служителят на Маринели, блъснат във водата от Сазим, изпусна силен и зловещ вик.
В същия момент морякът, който беше на пост на кораба си, излезе от своята дрямка и отърча към оградата.
Двамата негри, изненадани от това, се уплашиха. Тяхната смелост за миг изчезна и отстъпи място на подлия им страх. Хасан дръпна назад Сазим, който бе останал вън от скривалището си и му пошепна с глас, треперещ от страх:
— Да бягаме, да бягаме! Морякът се безпокои и търси откъде идва този вик. Ние сме загубени, ако ни открие. Лошо направихме. Защо не забихме камите си в тялото на този проклет Горо?
Двамата роби изпълзяха между касите и разните стоки, където се бяха скрили, после избягаха безшумно, посрамени като лисици, които бяха крали пилета, промъкнаха се край къщите на пристанището и изчезнаха скоро в дрезгавината на настъпващото утро.
Какво бе станало с Горо? Беше ли се удавил, както неговите подли нападатели можеха да предполагат?
Негърът бе паднал в дълбока кал, където рискуваше да потъне бавно и да умре от най-ужасната смърт. Обаче той бе успял с едно почти свръхчовешко усилие да улови една греда, забита в кея, и да остане вън от опасност.
В този момент морякът се появи над оградата.
— Хей! — му извика Горо. — Един прът или едно въже! Бързо или негърът ще се удави.
Нещастникът, изтощен от толкова усилия, чувстваше силите му да отпадат. Влагата бе направила хлъзгава гредата, която бе обгърнал с отмалелите си ръце. Горо бе добър плувец, но краката му потъваха все повече в лепкавата кал. Чувствуваше, че вече ще загине, когато неговият спасител му хвърли освободителното въже. Той го улови и напрягайки всичките си сили, се изкачи по него с пъргавината на котка.
Морякът го посрещна, смеейки се на злополучното му приключение.
Горо, дирейки напразно с поглед двамата си неприятели, мина върху моста и разказа какво му се бе случило на офицерите и моряците. Моряците, от които негърът прикри истинската причина за нещастието, му се смяха от все сърце и побързаха да дадат на негъра други дрехи, за да съблече своите, които бяха кални и мокри.
След малко корабът вдигна котва, излезе от пристанището и се впусна в открито море.
След едно кратко и благополучно плуване корабът пристигна в Анкона.
Горо се сбогува с капитана и екипажа, после тръгна пеш за Рим.
Познаваше пътя, дългия път, който трябваше да измине, понеже вече бе минал веднъж по него. Вървеше през целия ден, а вечер си почиваше от умората в някоя кръчма или в горите.
Беше си съставил план и беше решил да го съблюдава точно. Една добра черта имаше Горо — никога да не се отклонява от взетото решение и да го осъществява въпреки всички препятствия.
Той знаеше, че сеньорита Боргез, жестоко ревнуваща Анунциата, бе отвела съперницата си в някое усамотено убежище. Бе решил да разясни тази мистерия на всяка цена и да занесе на Маринели, на остров Санта Рока, резултата от откритията си.
Но Горо беше един беден роб, непознат в Рим.
Как щеше да се осмели да проникне в палата Боргез? Слугите на входа на разкошното жилище, лакеите, верни на своите господари и строги към чужденците с бедна външност, можеха да го изгонят, да го предадат на полицията…
Той прибягна към хитрост. Щом пристигна в Рим, отиде при един търговец на дрехи, купи си нова червена дреха, украсена със златни ивици, шапка с блестяща бродерия и един чифт нови сандали.
Така пременен се представи в палата Боргез, радостен за добрата си идея да осъществи поговорката: „Расото прави монаха“.
Той влезе гордо в големия вестибюл, където го посрещна един лакей, който се показа изненадан от неговата самоувереност.
Един диалог полусериозен, полукомичен, се започна между двамата. Единият изпълняваше дълга си и се гневеше на упорството и неуважението, което негърът проявяваше към длъжността му; Горо от своя страна не оставяше подигравателното си държание.
— Горо търси красивата и благородна сеньора Мадлена Боргез — каза най-сетне той с твърд глас. — Нека известят на сеньоритата!
— Но кажете ми най-после кой сте? — извика слугата, отчаян от шегите и подигравките на своя събеседник.
— Добре, господин лакей — отговори Горо със спокойствие. — Негърът е роб на граф Санта Рока. Не сте ли негов приятел?
При тия думи слугата измени държанието си. Гневът му изчезна. Изглеждаше смаян… Спомняше си за мистериозния граф, за неговото посещение в палата Боргез. Богатият гост бе дал на него и приятелите му така щедро пари за почерпка, че още пазеше за него признателен спомен.