Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Ще ти се отплатя за всичко, храбри робе — каза Мадлена. — Говори и ще те обсипя със зекини.
Негърът бе покъртен от добрината на Мадлена, от нейната щедрост и учуден от жестовете й, които представляваха странен контраст с гордото и заповедническо държание, от което донната не се разделяше никога.
— Горо желае — произнесе той, показвайки едно голямо вълнение, което принцесата помнели за истинско — само, само…
— Какво? Какво е това? — подзе с живост принцесата, която предчувстваше вече някое важно разкритие. — Говори!
— Горо желае да стане роб на Нейно Величество!
При тия думи, които произведоха дълбоко впечатление върху душата на Мадлена, той се приближи раболепно към тази принцеса, най-знатна от всички, на която искаше да стане прост, презрян слуга.
Тия две същества, така отдалечени едно от друго по рождение и по положение, си бяха вдъхнали мълчаливо доверие, без да разкрият задните си мисли. Горо бе успял да убеди Мадлена в своята привързаност, във всеотдайната си преданост към новия господар, и смяташе винаги да крие тайната, която Мадлена Боргез се опитваше напразно да му изтръгне.
Горделивата римлянка наблюдаваше негъра, който се бе навел пред нея като някоя презряна играчка, като един полезен инструмент. Тя вярваше, че той не знае за нейната страст и нейната омраза.
— Ето, напълни си джобовете със злато, задоволи всичките си нужди и да не говорим повече за пари! — каза тя внезапно, хвърляйки небрежно на Горо кесията си.
Черният се надигна и се хвърли върху парите, като тигър върху плячката си.
Той се престори, че е безкрайно признателен.
— Нека Нейно Величество — каза той — изисква от негъра това, което й харесва. Негърът е усърден, честен и знае да се отблагодарява.
После той се престори, че се е поддал на подкупа и направи на Мадлена признанията, които тя очакваше с такова безпокойство. В действителност той играеше пред краката на принцеса Боргез същата хитра роля, с която бе успял да измами Катерина Зиани.
— Желаеш ли искрено да бъдеш всецяло на моя служба, да бъдеш аташиран към моята личност?
Горо наведе почтително очи, после издигна боязливо клепките си и хвърли на благородната Боргез един поглед, в който уважението се примесваше с фалшива вярност, скрита хитрост и привидна откровеност.
— Желанието на Горо да служи на една господарка — каза той най-сетне — схожда с волята на великия господар.
Той замълча за момент. После продължи с нисък глас:
— Граф Санта Рока търси една съпруга. Той копнее за една другарка, която да му помогне да понесе монотонността на неговия самотен и отделен от света остров. Защо му е, неговият голям и разкошен дворец, ако няма една господарка вътре? Тази мисъл измъчва сеньора денем и нощем, не му дава почивка…
— По коя въздиша красивият и благороден граф? — запита принцесата развълнувана.
— По едно същество, което не може да притежава — отговори Горо. Сеньорът е като другите хора. Колкото повече пречки има към нещо, толкова повече го желае, когато пречките се махнат, той го презира.
Мадлена слушаше с напрегнато внимание тия думи, изказани бавно от саркастичния негър.
— По коя, кажи ми, по коя — повтори тя — копнее благородният граф.
Горо направи най-сетне признанието, така нетърпеливо желана от Мадлена.
— По сеньорита Анунциата Фарсети, грациозна принцесо! — отговори той. — Тя е изчезнала по съвсем необясним начин. Жива ли е още? Оттеглила ли се е в някое недостъпно скривалище? Никой не знае. Тази несигурност вълнува сеньора, измъчва го и го поглъща непрестанно. Той не обича тази Анунциата, чийто образ го преследва ден и нощ. Той ще се отвърне от нея, когато я намери, понеже тогава тя ще бъде много лесна за притежаване.
Принцесата изглеждаше живо заинтересувана от тази така правдоподобна реч, която й държа негърът.
— Той не я обича, грациозна мадона! — настоя Горо. — Той не обича сеньорита Фарсети, както не обича и гордата Катерина, съпругата на дожа.
Чувайки да се произнася това име, Мадлена не можа да сдържи едно потрепване. Нейните очи блеснаха внезапно. Тя самата се издаде.
— Да, грациозна господарке — каза Горо. — Сеньорът обича една друга дама, ни по-малко красива от дожесата и сеньоритата и която…
— Кажи ми името на тази благородна дама, без да се колебаеш! — каза Мадлена с почти умоляващ тон.
— Тази дама — заяви робът със спокойствие — не е никоя друга, освен благородната принцеса пред краката, на която е коленичил негърът. Сеньорът обича принцеса Боргез и не обича друга, освен нея.