Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Всеки бе на поста си: артилеристите при батареите на брега и крепостите, също както и пехотинците, натоварени да защитават окопите и артериите на острова.
Фалие даде на екипажите на корабите си последните нареждания, а д’Артенай, който ръководеше отбраната на пристанището, бе заповядал на артилеристите да запалят фитилите и да бъдат готови да открият огън.
В момента, когато слънцето вече издигнало се озари морето и острова с блестяща светлина, върху покрива на двореца на Маринели се развя бялото знаме с оръжията на Гриманите.
В същия момент, като че ли издигането на това знаме бе възбудило омразата у неприятеля. Множество оръжейни гърмежи, дадени от венецианската ескадра, разтърсиха въздуха.
Адмирал Мило бе дал заповед пристанището да бъде единствения прицел за артилерията. Една истинска градушка от гранати се изсипа върху острова, който се затресе.
Д’Артенай се противопостави енергично и отправи своята стрелба с точност и сигурност срещу неприятелите. Действително, венецианците бяха започнали обща бомбардировка на пристанището, без да имат точно определена цел. Островитяните, напротив, желаеха да пестят мунициите си, стремяха се стрелбата им да бъде точна и успяваха.
Силвио Зиани бе твърде учуден, че не вижда защитнически войски на другия край на Санта Рока. Той повярва, че това е една тактическа грешка от страна на Маринели и си въобрази, че последният е пренебрегнал защитата на крепостта Сан Павел, за да удържи атаката на пристанището. Той реши да направи опит да дебаркира войските си на този бряг.
Ако той успееше да стовари на острова петте хиляди войници от арсенала, които пренасяше флотата, островитяните бяха загубени.
Силвио Зиани не предполагаше за хитростта на неприятелите си. Екипажите на корабите получиха заповед да спуснат в морето десет големи шалупи, където да се настанят много войници.
Едва последните се бяха доближили до брега, когато видяха малки облаци дим да се издигат от скалите, които имаха преди това пуст вид.
Една градушка се изсипа върху тях, разстройвайки редовете им, пробивайки лодките. Анафесто бе нагласил една двойна атака, която бе чудесно изпълнена.
Той бе заповядал на своите артилеристи да отправят стрелбата си срещу транспортните кораби, а в същото време, последван от своите леки войски, излезе иззад скалите, където се бяха скрили и откри убийствен огън срещу войниците от лодките.
Войниците от арсенала, изплашени от това нападение, се разколебаха, оставиха лодките се на волята на вълните и се опитаха да се върнат на корабите си.
За съжаление атаката на Анафесто, макар и сръчно подготвена, бе прибързана. Нетърпеливият благородник трябваше да сдържи своята буйност и да почака войниците на Зиани да се приближат до брега. Венецианската армия тогава щеше да бъде напълно разстроена и унищожена.
Тежките транспортни кораби, твърде засегнати от гранатите на Анафесто, напразно се опитваха да си отмъстят, противопоставяйки цялата си артилерия. Техните снаряди се разбиваха в естествените укрепления на острова, без да причинят някаква вреда.
А какво бе станало през това време с граф Санта Рока?
При започването на артилерийското сражение, Марино бе отишъл в пристанището, за да поеме ръководството на морското сражение.
Вече няколко кораба бяха тежко повредени, макар и да не бяха извадени от строя.
Пристигането на Маринели бе посрещнато с възторжени викове и всички почувстваха прилив на нови сили при вида на скъпия си началник.
Граф Санта Рока бе поставил на главата си черна шапка, украсена с бели пера. Косата му падаше назад в гъсти къдри грациозно върху широката му яка, украсена със скъпи бродерии. В очите му блестеше голяма енергия, висок дух и една бързина от чудесни решения. Мустаците му, черни и поставени с ред, оставяха да се виждат напълно устните му с фини черти. Държеше в дясната си ръка брадва за нападение на кораба, чието острие блестеше на слънцето, докато с лявата сочеше неприятелските кораби, които трябваше да бъдат нападнати и победени въпреки техния брой.
Той носеше дреха от черно кадифе. Един великолепен пояс, бродиран с котвички и коронки от злато, придържаше сабята му към кръста, а около бедрата му се развяваше комендантският жълт ешарп, бродиран също със злато.
Изражението на лицето му, както обикновено, бе озарено от смелост и неукротима буйност, които го правеха идол на тълпите.
По негова заповед въжетата, които придържаха корабите в пристанището, бяха бързо отвързани и тридесет кораба на краля на острова, тридесет тежки и здрави кораба, излязоха величествено от залива, който им служеше за убежище.