Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
Адмирал Мило разположи своята ескадра в полукръг, като че ли искаше да обгради неприятелската флота, която се приближаваше.
От благоразумие Маринели заповяда на капитаните си да държат корабите си на известно разстояние един от друг, за да разпръснат вниманието на неприятеля и да направят нападението по-успешно.
Адмиралският кораб на Маринели застана в средата на ескадрата, за да може началникът по-добре да упражнява командването. Няколко галери получиха заповед да симулират едно бягство към открито море, после да се върнат веднага, за да нападнат странично последните кораби от флотата на Мило.
Ужасното сражение започна. Свиренето на куршумите и ехтежът на гранатите се сливаха с грохота на строшените мачти, виковете и риданията на ранените или умиращите…
На остров Санта Рока д’Артенай бе спрял стрелбата на своята артилерия и очакваше със загриженост изхода от тази страшна битка.
Тогава си спомни за съвета, който бе дал на Маринели… Защо последният бе отказал да го послуша? Защо бе пренебрегнал помощта на Оргосо с неговите тридесет кораба?
Шест от корабите на Мило вече бяха вън от строя. Но неговата ескадра бе още силна с петдесет фрегати и галери, които заплашваха да смажат ескадрата на Маринели, която се състоеше от двадесет и девет единици. Другарите и войниците на Маринели проявяваха свръхчовешка храброст и ловкост. Тяхната стрелба, направлявана с много хладнокръвие, носеше смърт и разрушения върху венецианските галери.
Вече даже изглеждаше, че победата ще се усмихне на храбрите островитяни. Маринели реши да използва нерешителността, която парализираше неприятелите му, за да заповяда вкопчването на корабите с куки и битката тяло срещу тяло. Всеки кораб се приближи до неприятелския, който бе срещу него, куките бяха хвърлени… екипажите от корабите на Санта Рока се нахвърляха срещу венецианските кораби като срещу плаващи крепости. Морското сражение се преобърна внезапно в сухоземна битка.
Заповедите на Маринели, прогласени от борд на борд с помощта на рупори, бяха изпълнени от храбрите моряци точно и с проявяване на голяма неустрашимост.
Сред трясъка на оръдията и ударите на сабите и брадвите, юнашкият елит, от който се състоеше екипажът на адмиралската галера на Санта Рока, се прехвърли, воден от своя герой върху моста на венецианския адмиралски кораб.
Кръвта на нещастните жертви на тази борба, братоубийствена и болезнена за Марино, падаха във водите и ги обагряха с кръвта си, като скоро потъваха в дълбочините.
Вече неприятелят отслабваше, Маринели излизаше почти победител в тази гигантска и неравна борба, когато внезапно едно ужасно известие бе донесено на графа.
Силвио Зиани и Тадео Моро се приближаваха към театъра на сражението с транспортните кораби и единиците от резервите. Те идеха да спасят адмирал Мило от сигурно поражение и да поставят флотата на Санта Рока в критично положение.
Втората венецианска ескадра, съставена от тежки кораби, напредваше, описвайки величествена дъга. Изглеждаше, че тя се старае да остане извън обсега на оръдията на д’Артенай, чиято точна и поразителна стрелба им бе нанесла вече непоправими щети.
Тадео Моро и Силвио Зиани се въздържаха да открият огън срещу корабите на Маринели от страх да не внесат смърт сред екипажа на Мило. Техните кораби се готвеха да се наредят между тия от първата ескадра и да вземат участие в палубната битка, започната от флотата на Санта Рока.
Маринели разбра каква гибел очакваше неговата малка храбра армия. Ако Тадео Моро и Зиани присъединят усилията си към тия на Мило и успееха да го обкръжат, близкото поражение над венецианците тогава щеше да се превърне в тяхна блестяща победа. Санта Рока и неговите защитници щяха да бъдат принудени да се предадат на своите палачи, от които щяха да понесат най-ужасни мъки.
Марино реши да извърши бърза маневра. На всички галери на Санта Рока бе предадена заповедта моряците да се върнат на бордовете си и да бъдат откачени всички куки, които ги свързват с неприятелските кораби.
Моряците, изненадани от подобно решение, проявиха недоумение, но изпълниха веднага заповедта на своя уважаван началник.
Всички галери разпънаха платната си и се отправиха към пристанището на Санта Рока, закриляни от батареите на д’Артенай. Френският благородник бе открил адски огън срещу неприятелската ескадра, прикривайки така оттеглянето на Маринели.
Обаче венецианците смятаха това оттегляне за поражение и се помислиха за победители. Триумфални викове се разнесоха от неприятелската ескадра, докато флотата на Санта Рока се прибираше в своето пристанище.