Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Точно поради тази причина предложението ни беше при условието само за един въпрос: къде е Калан? Ако зададеш повече, ще те убием, както и ако ни откажеш. При нас нещата няма да се влошат повече от сега. Ти умираш и Джаганг взима Калан, за да прави с нея каквото си пожелае. А той ще пожелае, мога да те уверя. И вкусовете му са доста извратени. — Погледът й се плъзна към младата жена до нея. — Можеш да попиташ Мериса.
Ричард погледна Мериса и видя как лицето й става бяло като платно. Тя дръпна надолу деколтето на червената си рокля достатъчно, за да му покаже горната половина на гърдите си. Ричард усети как неговото лице също пребледнява. Извърна очи.
— Позволи да излекуват само лицето ми. Другото каза да не пипат… за негово забавление. И това е най-малкото, което ми стори. Най-най-малкото — каза Мериса с леденостуден глас. — Всичко е заради теб, Ричард Рал.
Ричард си представи Калан с халката на Джаганг през устната и с покрито с белези тяло. Коленете му омекнаха.
Захапа долната си устна и погледна Улиция.
— Ти не си Прелатът. Дай ми пръстена й.
Без каквото и да е колебание тя свали пръстена от ръката си и му го подаде.
— Искате да ми се вречете във вярност, после ви питам къде е Калан, казвате ми истината и си тръгвате?
— Това е нашето предложение.
Ричард въздъхна дълбоко.
— Сделката е сключена.
След като Ричард си тръгна, Улиция вдъхна усещането за свобода. Той бързаше. Все едно. Тя си получи исканото. Ще спи без страх, че Джаганг ще я навести в съня, който не е сън.
Животът на петте започва отначало. Добра сделка.
А дори не се наложи да му казва всичко. И все пак му каза повече, отколкото й се искаше. Но не, сделката беше добра.
— Сестра Улиция — каза Сесилия с увереност в гласа, която й липсваше от месеци насам, — ти направи невъзможното. Прекърши оковите на Джаганг около нас. Сестрите на мрака са свободни, и то на никаква цена.
Улиция въздъхна дълбоко.
— Не съм чак толкова сигурна. Току-що прокарахме първите копки в неразорана целина. Но засега сме свободни. Не бива да пропускаме шанса си. Трябва да тръгваме незабавно.
Вратата се отвори с трясък.
В кабинета влезе сияещ капитан Блейк. Зад него се тътреха двама моряци с мазни усмивки. Единият се поспря на разминаване с Армина, за да я стисне за дупето. Тя не направи опит да махне ръката му.
Капитан Блейк спря пред Улиция. Облегна ръце на масата и се наведе напред. Тя усети дъха на алкохол.
— Виж ти, виж, срещаме се отново.
Улиция го гледаше с каменно лице.
— Да, срещаме се.
Гладният му поглед бе втренчен твърде надолу, за да срещне очите й.
— „Лейди Сифа“ току-що акостира и ние, самотните моряци, си помислихме, че няма да е зле да си осигурим компания за през нощта. На момчетата им хареса последния път, когато бяхме заедно, дами. Толкова им хареса, че искат да го повторим.
Тя промълви монотонно:
— Надявам се планирате да сте по-нежни от преди.
— Всъщност истината е, че момчетата си мислят, че не са направили всичко, което би могло да им достави удоволствие. — Той се наклони още повече, посегна с дясната си ръка, сграбчи я за гърдата и я дръпна напред заедно със стола. Усмихна се на крясъка й. — А сега, преди да съм изпаднал в грозно настроение, вие, пачаври такива, си размърдайте задниците към „Лейди Сифа“, където ще ги вкараме в полезна употреба.
Улиция извъртя ръката си и заби нож в лявата длан на капитана, приковавайки я на масата. Докосна пръста на другата си ръка до халката на устната си и след като пусна поток Субстрактивна магия срещу нея, халката изчезна.
— Да, капитан Блейк, нека всички отидем на „Лейди Сифа“ и си организираме още една изключително задушевна среща с теб и екипажа ти.
Тя го блъсна с Хана си, ножът остана забит в масата, а ръката му отхвръкна назад, разсечена на две. Когато понечи да нададе вик, буца сгъстен въздух затъкна отворената му уста.
Четиридесет и девета глава
— Нещо става там отвън — прошепна Ейди. — Сигурно бъдат те. — Тя спря белите си очи върху Калан. — Бъдеш сигурна, че искаш да го направиш? Аз искам, но…
— Трябва — отвърна Калан и хвърли поглед на огъня, за да е сигурна, че все още е силен. — Трябва да избягаме. Ако не успеем и ни убият, е, тогава Ричард няма да бъде примамен в капана им и ще си остане където е, и с помощта на Зед ще помага на народа на Средната земя.
Ейди кимна.
— Тогава ще опитаме. — Тя въздъхна. — Знам, бъда права, че тя го прави, но не знам защо.