Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Една епоха отминава
Сватбата на Соумс и Анет се състоя в Париж, в последния ден на януари 1901 година, така безшумно, че дори на Емили съобщиха само свършения факт. На другия ден той я доведе в един от спокойните лондонски хотели, където срещу много пари се получават по-малко удобства, отколкото всякъде другаде по света. Красотата й, подчертана от скъпи парижки тоалети, го радваше много повече, отколкото най-красивия китайски порцелан или най-прекрасната картина; и той очакваше с нетърпение минутата, когато ще може да я покаже на Парк Лейн, на Грийн Стрийт и у Тимоти.
Ако някой би го запитал през тия дни: „Кажете откровено — влюбен ли сте в тази девойка?“ — той би отговорил: „Да съм влюбен? Какво е любовта? Ако ме питате дали изпитвам към нея това, което изпитвах към Айрин в далечните дни, когато въздишах и копнеех по нея и не се успокоих, докато най-после отстъпи — не! Ако имате пред вид дали се възхищавам на младостта и хубостта й, дали изпитвам вълнение, когато я виждам край себе си — да! Дали ще оправдае надеждите ми, дали ще ми бъде достойна съпруга, достойна майка на децата ми? Пак ще кажа: да! Какво повече ми трябва? И какво повече получават от съпрузите си три четвърти от омъжените жени?“ Ако запитващият би продължил с въпросите си: „А мислите ли, че е било почтено да изкусите тази девойка да ви се отдаде за цял живот, ако не сте сигурен, че наистина сте докоснали сърцето й?“ — той би отговорил: „Французите гледат на тия неща по-другояче от нас. Бракът е за тях възможност да се настанят, да имат деца, а след моя личен опит не съм никак сигурен дали тяхното разбиране не е по-разумно. Не ще очаквам този път повече от това, което мога да получа, или което тя може да ми даде. Не ще бъда изненадан, ако след годни ми създаде неприятности; но дотогава ще съм остарял, ще имам деца. И ще затварям очи. Преживях вече своята голяма любов; нейната е може би напред… не предполагам, че ще бъде към мене. Давам й твърде много, не очаквам много в замяна, освен деца или поне един син. Но в едно съм уверен — тя е човек с истински здрав разум.“
Ако, все още незадоволен, разпитващият би продължил: „Вие не търсите следователно духовно единение в този брак?“ — Соумс би се усмихнал накриво и би отвърнал: „Както се случи: щом чувствеността ми бъде задоволявана и моето «аз» продължено, щом имам вкъщи приятна обстановка и добро настроение — няма какво повече да очаквам на моята възраст. Надали бих се отклонил от своя път заради някаква непостижима сантименталност.“ След което разпитвачът ще трябва тактично да прекрати своя разпит.
Кралицата бе починала и въздухът на най-големият град в света бе посивял от непролети сълзи. В шуба и цилиндър, под ръка с Анет, в тъмно кожено палто, Соумс пресече Парк Лейн в утрото на погребението и застана пред оградата на Хайд парк. Колкото и малко да се вълнуваше обикновено от обществените въпроси, това изпълнено със символи събитие, това приключване на една дълга бляскава епоха, затрогна въображението му. В хиляда осемстотин трийсет и седма година, когато тя бе стъпила на престола, „Високомерния Досет“ все още строеше, за да загрозява Лондон; а Джеймс, двайсет и шест годишен младеж, току-щопоставяше основите на своята адвокатска кариера. Още се движеха пощенски коли; мъжете носеха широки връзки, бръснеха горната си устна, ядяха стриди направо от буренцата; „тигри“200 се полюляваха, застанали върху задното стъпало на кабриолетите, жените възклицаваха „Ла“201 и нямаха право на лична собственост202; в страната имаше изискано държане и бедняшки бърлоги; нещастници бяха обесвани за нищожни провинения; Дикенз току-що бе започнал да пише. Почти две поколения бяха отминали оттогава… Параходи, железници, телеграф, велосипеди, електричество, телефони, а сега и моторни коли… и такова натрупване на капитали, че осемпроцентовата лихва стигна до три, а форсайтовци наброяваха хиляди! Нравите се бяха променили, обноските също, хората се бяха отдалечили с още една степен от маймуната, Господ се бе превърнал в Мамон… толкова почтен Мамон, че не можеше да се познае. Шейсет и четири години облагодетелстване на собствеността бяха създали висшата буржоазия; бяха я укрепили, изгладили, излъскали, докато накрая по държане, нрави, говор, външност, навици и дух тя бе станала почти неотличима от аристокрацията. Епоха, позлатила дотолкова личната свобода, че този, който нямаше пари, беше свободен по закон, но не й в действителност. Епоха, узаконила лицемерието до такава степен, че да изглеждаш почтен беше равнозначно да си. Велика епоха, от чието всеизменящо се влияние не бе убягнало нищо, освен същността на човека и същността на всемира.
200
Лакеи.
201
Кокетно френско възклицание.
202
До 1882 г. жените в Англия нямат право да притежават недвижими имоти.