Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Много дела отпаднаха от списъка, който това лято беше необичайно кратък, така че делото на Соумс щеше да се гледа още през юли. Единствената му утеха през тия дни беше Уинифред. Тя проявяваше съчувствието на човек, минал сам през това мъчилище. Беше самотна жена, на която човек можеше да се довери, защото знаеше, че тя не ще каже нищо на Дарти. Онзи разбойник щеше само да се зарадва! Към края на юли, в навечерието на делото, Соумс отиде у сестра си. Не бяха заминали още, защото Дарти бе изхарчил парите за летуването, а Уинифред не смееше да иде за пари у баща си, който чакаше делото на Соумс да свърши, без да му съобщят.
Намери я с писмо в ръка.
— От Вал ли? — запита мрачно той. — Какво пише?
— Пише, че се е оженил — отвърна Уинифред.
— За коя, боже мой?
Уинифред вдигна глава.
— За Холи Форсайт, дъщерята на Джолиън.
— Какво?
— Взел отпуск и се оженил. Аз дори не знаех, че се познават. Неприятно, нали?
Соумс се засмя при това омаловажаване на станалото, характерно за Уинифред.
— Неприятно ли? Хм, смятам, че не ще узнаят нищо докато се върнат тук. А може би е по-добре да си останат там. Онзи приятел, баща й, ще й даде пари…
— Но аз искам Вал да се върне — почти простена Уинифред. — Липсва ми. Той ми е подкрепата в живота.
— Зная — промълви Соумс. — Как се държи Дарти?
— Би могло да бъде и по-зле; вечни разправии за пари. Искаш ли да дойда утре в съда, Соумс?
Той й протегна ръка. Този жест издаде така ясно чувството му за самота, че сестра му я стисна с двете си ръце.
— Не се тревожи, мили. Ще се чувстваш така добре, когато делото свърши.
— Не зная какво съм сторил — промълви дрезгаво Соумс. — Не можах да разбера. Всичко е някак наопаки. А много я обичах! Винаги съм я обичал.
Уинифред зърна капка кръв на устната му и дълбоко се развълнува.
— Разбира се — отвърна тя. — Държанието й беше винаги лошо. Но какво да правя с женитбата на Вал, Соумс? Не зная какво да му пиша при сегашното положение. Ти си виждали девойчето — хубавичко ли е?
— Да, хубавичко — промълви Соумс. — Тъмнокосо… истинска аристократка.
„Не е зле тогава — помисли Уинифред; Джолиън е бил винаги човек със стил.“
— Такава неразбория! — промълви тя. — Какво ли ще каже тате?
— Не бива да му съобщаваш — заяви Соумс. — Войната скоро ще свърши и най-добре ще бъде Вал да си купи там стопанство.
Беше равносилно да й каже, че смята племенника си за загубен.
— Не съм казала на Монти — промълви унило Уинифред.
Делото започна към обяд на следващия ден и приключи за малко повече от половин час. Бледен, елегантен, тъжен, Соумс застана пред съда; толкова много бе страдал предварително, та беше почти безчувствен. Щом чу решението, което постановяваше разтрогването на брака, напусна залата.
Още четири часа, докато се разчуе! „Бракоразводното дело на един адвокат!“ Бурен, неотстъпен гняв смени безчувствеността му. „По дяволите всички! — помисли той. — Няма да избягам, ще се държа така, сякаш нищо не се е случило.“ И в засилващата се жега по Флийт Стрийт и Лъдгейтхил198 тръгна към своя клуб в Сити, закуси и се върна в бюрото си. Там работи упорито през целия следобед.
На излизане разбра, че чиновниците му вече знаят, и отговори на случайните им погледи така подигравателно, че те отвърнаха веднага глави. Пред Сейнт Пол се спря да купи най-приличния вечерен вестник. Да! Ето! „Бракоразводното дело на един добре известен адвокат. Съответник — братовчед му. Обезщетението се подарява на слепите.“… Да, напечатали го бяха! При всеки срещнат си казваше: „Дали знае?“ И изведнъж се почувства някак странно. Нещо се завъртя в главата му.
Какво ставаше? Поддал се бе на вълнението! А не биваше! Ще се разболее. Не бива да мисли! Ще отиде до реката, ще гребе, ще лови риба. „Не ще оставя да ме повалят!“ — каза си той.
Внезапно му мина през ум, че имаше да свърши нещо важно, преди да излезе от града. Мадам Ламот! Трябваше да й обясни законните срокове. Оставаха още шест месеца, преди да бъде окончателно свободен! Само че не му се искаше да види Анет! Прокара ръка по темето си — главата му пареше.
198
Улици към центъра на Сити.