Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Сви през Ковънт гардън. Отврати се от вмирисания въздух на стария пазар, където всякакви отпадъци гниеха в горещия юлски ден, а Сохо му се стори повече от винаги безнадеждно средище на всякакви мошеници. Само ресторант „Бретан“, спретнат, наскоро боядисан, със сини сандъчета и миниатюрни дръвчета в тях, се държеше малко настрана със своето френско себеуважение. Беше време за почивка и бледи, спретнати сервитьорки подготвяха малките маси за вечеря. Соумс мина покрай тях към вътрешното отделение. За голямо негово неудоволствие на почукването се обади Анет. Изглеждаше бледа и уморена от горещината.
— Съвсем ни забравихте — каза провлачено тя.
Соумс се усмихна.
— Не по мое желание: бях много зает. Къде е майка ви, Анет? Имам да й съобщя нещо.
— Мама не е в къщи.
На Соумс се стори, че тя го поглежда някак странно. Какво знаеше? Какво й бе казала майка й? От усилието да разбере това усети, че в главата му става нещо необичайно. Залови се за ръба на масата и забеляза смътно как Анет дотича със светнали от изненада очи. Той затвори своите и промълви:
— Няма нищо, трябва да е от слънцето.
От слънцето ли? Не от слънцето, а от мрака! Гласът на Анет, сдържаният й глас на французойка каза:
— Седнете, по-лесно ще ви мине.
Ръката й докосна рамото му и Соумс седна в креслото. Когато притъмняването пред очите му мина и той ги отвори, видя, че тя го гледа. С непроницаемо, странно изражение за една двайсетгодишна девойка!
— По-добре ли ви е?
— Нищо ми няма вече — отвърна Соумс.
Чувстваше по инстинкт, че не печели, ако изглежда слаб… възрастта беше предостатъчна пречка. Само в силата на волята е спасението му пред Анет; през последните месеци бе загубил почва поради нерешителността си… не можеше да губи нищо повече. Стана и заяви:
— Ще пиша на майка ви. Заминавам за продължителна почивка в жилището си край реката. Искам и двете да ми погостувате там. Сега е особено красиво. Ще дойдете, нали?
— Ще ни бъде много приятно — леко натъртване върху гърленото „р“, но никакво въодушевление. Той добави почти тъжно:
— И на вас горещината се отразява зле, нали, Анет? Ще се почувствате много добре край реката. Довиждане.
Анет се наведе към него. В това движение прозираше сякаш разкаяние.
— Ще можете ли да вървете? Да ви направя кафе?
— Не — отвърна твърдо Соумс. — Подайте ми ръка.
Тя протегна ръка, която Соумс вдигна до устните си. Когато я погледна, лицето й имаше все същото странно изражение.
„Нищо не мога да разбера — мислеше той, докато излизаше — Но не бива да мисля… не трябва да се тревожа.“ И все пак се тревожеше, докато отиваше към Пел — Мел. Англичанин, не от нейната религия, възрастен, изстрадал една семейна трагедия — какво можеше да й даде? Само богатство, обществено положение, охолен живот, възхищение! Много, но достатъчно ли за една красива двайсетгодишна девойка? Чувстваше, че така малко познава Анет! А изпитваше и необясним страх пред френския характер на майката, пък и на дъщерята. Те знаеха отлично какво желаят. Бяха почти Форсайтовки. Никога нямаше да тичат подир призрак и да изпуснат същността! Страхотното усилие, потребно, за да напише от клуба писмо до мадам Ламот, го предупреди отново, че е накрая на силите си.
„Уважаема госпожо (писа той), от приложената изрезка от вестник ще видите, че днес получих разрешение за разтрогване на брака ми. Обаче, според английските закони, аз ще бъда свободен да се оженя повторно едва когато решението бъде потвърдено след шест месеца. Междувременно бих желал да ме смятате официален кандидат за ръката на дъщеря Ви. Ще Ви пиша след няколко дни, когато Ви помоля да ми погостувате и двете в дома ми край реката.