Сага за Форсайтови

Музиката и шествието приближаваха полека, докато най-после дългата процесия мина в пълно мълчание през вратата на парка. Чу как Анет въздъхна: „Колко е тъжно и прекрасно!“ Усети как стисна ръката му и се надигна на пръсти; почувства как го обзема вълнението на тълпата. Ето го… ковчегът на кралицата, ковчегът на бавно изчезващата епоха! И докато той отминаваше, от дългите редици се понесе глух стон, какъвто Соумс никога не бе чувал, така несъзнателен, първичен, дълбок и неудържим, че нито той, нито другите съзнаваха дали не се е изтръгнал от техните гърди. Странен беше наистина този звук! Дан на една епоха към собствената й смърт… О! О!… Изплъзнала се бе опората в живота. Отиваше си това, което смятаха вечно! Кралицата… бог да я прости!

Отминаваше този незаглъхващ стон заедно с ковчега, както огън пълзи в тънка ивица по тревата; напредваше неотстъпно, миля след миля, заедно с плътните редици на тълпата. Човешки, а същевременно и нечовешки стон, изхвръкнал от животинското подсъзнание, от съкровеното познание за всеобщата смърт и промяна… Никой… никой не е вечен!

Последва кратка — съвсем кратка — тишина и езиците се развързаха да обсъждат необичайното зрелище. Соумс постоя още малко, за да достави удоволствие на Анет, после я поведе към Парк Лейн, на обяд у родителите си…

Джеймс бе прекарал утринта пред прозореца в своята спалня. Последното зрелище, което виждаше… след толкова други! Отиде си значи, и тя! Ех, стара беше вече! Присъствали бяха със Суидин на коронацията й… Стройна девойка беше тя тогава, по-млада от Имоджин! Напоследък беше страшно напълняла. С Джолиън пък бе присъствал на сватбата й с онова немче, съпругът й… който се бе оказал приличен човек; само че умря и я остави с тоя син. Припомни си колко пъти с братята си и със свои връстници клатеха глави, когато пиеха вино, ядяха орехи и разговаряха за младия княз. И ето че той встъпваше на престола. Разправяха, че се вразумил… Но той не знаеше… нищо не можеше да каже. Няма да, е чудно, ако продължи да пилее! Колко народ! Вчера беше сякаш, когато стояха със Суидин пред Уестминстърското абатство, докато я коронясваха; после Суидин го заведе в Кремърн204… Разгулен беше тоя Суидин; да, не беше толкова отдавна и годината на юбилея205 когато бях наели с Роджър балкон на Пикадили. Джолиън, Суидин и Роджър са вече покойници, а сам той ще навърши деветдесет години през август! Сега пък Соумс се ожени за тая французойка. Французите са странни хора, но казват, че французойките са добри майки. Времената се меняха! Разправяха, че онзи, германският император206, бил дошъл на погребението. Но телеграмата му до стария Крюгер беше направо възмутителна. Не би се учудил, ако този приятел направи един ден някоя пакост. Да, всичко се мени! И близките му ще трябва добре да внимават, когато той си отиде… само господ знае къде! А Емили бе поканила на обяд и Дарти заедно с Уинифред и Имоджин — да се запознаят с жената на Соумс… Все ще измислят нещо! Какво разправяха още?… Че Айрин живеела с оня приятел Джолиън. Сега пък навярно ще се ожени за нея.