Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
Долу се събираха групички хора, които ги наблюдаваха.
— Ногър, въоръжени ли са?
— Много от тях имат оръжие, но никой не стреля по нас. Поне засега.
Ерики внимателно заобиколи града и се насочи на изток. В тази посока равнината рязко преминаваше в хълмове, сред които беше разположен дворецът на Горгоните — високо на един превал, до който водеше път. По него нямаше никакво движение. Високите стени ограждаха много декари земя: овощни градини, фабрика за килими, гаражи за двадесет коли, кошари за зимуване на стадата овце, колиби и пристройки за повече от сто ратаи и пазачи заедно с обширната сграда с купол, в която имаше петдесет помещения, и малка джамия с тънко минаре. Близо до главния вход бяха паркирани много коли. Хеликоптерът направи кръг на около двадесет и пет метра височина.
— Е, това се казва имение! — възкликна Ногър възхитено.
— Построил го е принц Сергеев по нареждане на династията Романови за моя прапрадядо като пишкеш — каза разсеяно Азадех. Наблюдаваше земята. — През 1890 година, когато династията вече е била заграбила кавказките ни провинции и за сетен път се е опитвала да отцепи Азербайджан от Иран, за което е поискала помощ от хановете на горгоните. Нашият род винаги е бил лоялен към Иран, макар че руснаците са се опитвали да променят това.
Сега тя наблюдаваше замъка долу. От централната сграда и от част от пристройките излизаха ратаи и въоръжени пазачи.
— Джамията е построена през 1907 година в чест на подписването на последното руско-британско споразумение за разделянето на нашите земи и сфери на влия… ей, Ерики, виж, това не е ли Нажуд, Фацула и Зади… и гледай, гледай — това пък ако не е брат ми Хаким! Какво ли прави тук?
— Къде? А, да, виждам го. Струва ми се, че това не е…
— Може би… може би Абдула хан му е простил. — Азадех се развълнува. — Би било чудесно!
Ерики се взря в хората долу. Той беше виждал брат й само веднъж, на тяхната сватба, и много го хареса. Тогава Абдула хан беше разрешил на Хаким да се прибере и след това го бе изпратил обратно в Хвой, в северната част на Азербайджан, близо до турската граница, където имаше голямо дялово участие в експлоатацията на рудници.
— Хаким страшно искаше да отиде в Париж да учи пиано — беше му обяснила Азадех. — Но татко не искаше да чуе за това, прокле го и го изгони…
— Не е Хаким — забеляза Ерики. Неговото зрение беше много по-силно от нейното.
— Не е ли? — Азадех разочаровано присви очи срещу вятъра. — Да, Ерики, прав си.
— Ето го Абдула хан!
Да, това беше самият той — внушителен, пълен мъж с дълга брада. Излезе от главния вход и застана на стъпалата, зад него стояха двама въоръжени телохранители. Имаше и още двама души. Всичките бяха облечени с дебели балтони, за да се запазят от студа.
— Кои са тези?
— Не ги познавам — отвърна тя, като се опитваше да преодолее разочарованието си. — Не са въоръжени и между тях няма молла, значи не са от Зелените ленти.
— Европейци са — намеси се Ногър. — Имаш ли бинокъл, Ерики?
— Нямам — отговори той, спря да кръжи, снижи се и задържа хеликоптера на сто и петдесет метра височина, като не откъсваше поглед от Абдула хан. Видя как той посочи машината, каза нещо на другите мъже и продължи да гледа нагоре. Бяха излезли някои от сестрите на Азадех и другите й роднини, част от тях с чадори — скупчиха се заедно със слугите, за да се предпазят от студа. Той слезе с още тридесет метра, свали тъмните си очила и шлемофона и дръпна страничното прозорче. Дъхът му секна на ледения въздух. Показа глава през прозореца, за да го видят добре всички, и им помаха с ръка. Очите на хората долу се впериха в Абдула хан. Ханът изчака, после отговори на поздрава, но с явно неудоволствие.
— Азадех! Свали шлемофона и направи като мен.
Тя веднага го послуша. Някои от сестрите й помахаха с ръце и забърбориха развълнувано помежду си. Абдула хан не реагира на нейното появяване, продължаваше да чака. „Мамка ти“ — изпсува наум Ерики, наведе се от кабината и посочи широката мозайка до замръзналия басейн в двора — искаше разрешение да се приземи. Абдула хан кимна, посочи къде да кацнат, каза кратко нещо на охраната си, завъртя се и влезе в сградата. Другите мъже го последваха. Навън остана само един телохранител, който слезе по стълбите, като проверяваше изправността на автомата си.