Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Сестра Улиция му се усмихна.
— Дошъл си да поговорим, така ли? Много, много интересно. Е, сигурно ще е чудесно да поговорим.
Зловещата й усмивка се разтегли още повече, Ричард отстъпи назад, ръката му се стрелна към дръжката на меча.
Беше без меч.
Чу вратата да се затваря зад гърба му.
Обърна се и видя четири от учителките си — Сестрите Тови, Сесилия, Армина и Мериса. Докато го приближаваха, видя, че на долната устна на всяка е забодена златна халка. Липсваше само Ничи. Всички се бяха ухилили широко като гладни деца, облещени срещу сладкиш след тридневна диета.
Ричард усети нуждата да изригва в него.
— Преди да направиш нещо глупаво, Ричард, по-добре чуй какво ще ти кажа, иначе ще умреш на място.
Спря и погледна Мериса:
— Как ме изпревари дотук?
Тя повдигна вежда над тъмното си, зловещо око.
— Върнах се с коня си.
Ричард се извърна към Улиция.
— Било е планувано, нали? Направила си го, за да ме пипнеш.
— О, да, момчето ми, и ти се справи чудесно с твоята част от работата.
Той посочи Мериса, но говореше пак на Улиция:
— Откъде знаеше, че няма да загина, когато тя ме хвърли от кулата?
Усмивката на Улиция изчезна, тя стрелна с поглед Мериса. По този поглед Ричард разбра, че Мериса е действала на своя глава, не според инструкциите.
Улиция пак го погледна.
— Важното е, че си тук. А сега искам да се успокоиш, за да няма пострадали. Може да си роден и с двете страни на дарбата, но ние също можем да използваме двете магии. Макар че успя да убиеш една-две от нас, не можеш да ни унищожиш. А после Калан ще умре.
— Калан… — Ричард я погледна яростно. — Слушам те.
Улиция скръсти ръце.
— Нали разбираш, Ричард, имаш един проблем. За твое щастие, ние също имаме проблем.
— Какъв проблем?
В очите й блесна далечна заплаха.
— Джаганг.
Останалите заобиколиха масата и се подредиха до Улиция. Вече никоя не се усмихваше. Омразата блесна в очите им при споменаването на името „Джаганг“, дори погледите на добродушните на вид Тови и Сесилия сякаш можеха да взривят камък.
— Нали разбираш, Ричард, почти е време за сън.
Ричард се намръщи.
— Какво?
— Твоите сънища не са посещавани от император Джаганг. За разлика от нашите. За нас той започва да се превръща в проблем.
Ричард усещаше сдържаността в гласа й. Тази жена искаше нещо повече от самия живот.
— Проблеми с пътешественика по сънищата ли, Улиция? Е, не са ми известни. Аз спя като бебе.
Ричард обикновено познаваше кога човек с дарбата докосва своя Хан. Усещаше го, виждаше го в погледа. Въздухът около тези жени искреше. Зад тези погледи се криеше сила, достатъчна да разтопи планина. Очевидно не беше достатъчно. Пътешественикът по сънищата сигурно е забележителен противник.
— Добре, Улиция, да преминем на въпроса. Аз искам Калан, вие искате нещо. Какво е то?
Улиция докосна халката на устната си и отклони очите си от неговите.
— Трябва да го решим, преди да заспим. Току-що споделих със Сестрите си плана. Не можем да открием Ничи, за да я включим. Ако заспим, преди да вземем решение, и някоя от нас го сънува…
— Да вземете решение? Искам Калан. Кажете ми вие какво искате.
Улиция се покашля:
— Искаме да ти се закълнем във вярност.
Ричард ги гледаше с невярващ поглед, не можеше да мигне. Не беше сигурен, че е чул онова, което си мислеше, че е чул.
— Всички вие сте Сестри на мрака. Познавате ме и искате да ме убиете. Как ще престъпите клетвата си към Пазителя?
Стоманеният поглед на Улиция се вдигна.
— Не съм казала, че искаме подобно нещо. Казах, че искаме да ти се вречем във вярност тук, в света на живите. На фона на цялостната картина не мисля, че двете неща си противоречат.
— Не си противоречат! Вие сте се побъркали!
Тя го изгледа застрашително.
— Искаш ли да умреш? Искаш ли Калан да умре?
Ричард с усилие успокои втурналите се във всички посоки мисли.
— Не.
— Тогава млъкни и слушай. Имаме нещо, което искаш. Ти имаш нещо, което ние искаме. Всеки от нас има своите условия. Например ти искаш Калан, но държиш да е жива и здрава. Така ли е?
Ричард на свой ред й върна застрашителния поглед.
— Знаеш, че е така. Но какво те кара да мислиш, че съм готов на сделка с теб? Ти се опита да убиеш Прелат Аналина.
— Не само се опитах, но успях.
Ричард затвори очи, в гърлото му се надигна безмълвен болезнен стон.
— Признаваш, че си я убила, и очакваш да се доверя…
— Търпението ми се изчерпва, млади човече. Изчерпва се и времето на бъдещата ти съпруга. Ако не я отведеш преди идването на Джаганг, мога да те уверя, че няма никаква надежда да я видиш отново. Нямаш време да я търсиш.