Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
— Недей, Джеймс, ще се простудиш! Защо не чакаш спокойно?
А гласът на баща му отговори:
— Да чакам ли? Та аз постоянно чакам. Защо не се връща?
— Можеш да приказваш с него утре сутринта, няма защо да стоиш като плашило на площадката.
— Той ще се качи навярно направо да спи. А пък аз няма да заспя.
— Елате да си легнеш, Джеймс.
— Хм! А откъде знаеш дали няма да умра до утре сутринта?
— Няма да чакаш до утре сутринта. Ще сляза и ще го доведа. Не се тревожи.
— Все много знаеш! Той може и да не се прибере.
— Ако не се прибере, и цяла нощ да стоиш тук по халат, пак няма да го дочакаш.
Соумс мина и последния завой на стълбите и се озова пред високата фигура на баща си, загърнат във ватиран халат от кафява коприна, наведен през парапета. Светлината падаше върху сребристите коси и бакенбарди и блестеше като ореол около главата му.
— Ето го! — Гласът на баща му прозвуча някак възмутено, а майка му отвърна успокоително от вратата на спалнята:
— Добре. Ела сега да ти изчеткам косата.
Джеймс помаха на сина си със своя тънък, сгърчен пръст — би казал човек, че му маха скелет — и влезе в спалнята.
„Какво става? — помисли Соумс. — Какво ли е научил?“
Баща му седеше пред тоалетната масичка, в профил към огледалото, а Емили четкаше полека косата му с две четки със сребърни дръжки. Правеше го по няколко пъти на ден, защото това му действаше така, както чесането между ушите на котка.
— Дойде си най-после! — каза той. — Чаках те.
Соумс го погали по рамото, взе една сребърна закопчалка за обувки и се залови да разглежда марката й.
— Как си? — запита той. — Изглеждаш по-добре.
Джеймс поклати глава.
— Искам да ти кажа нещо. Майка ти не го знае.
Изрече това с такъв тон, сякаш Емили беше виновна, че не знае нещо, което не й бе казал.
— Баща ти беше страшно неспокоен през цялата вечер. Не знам защо.
Лекото съскане на четката удължи ласката в гласа й.
— Не знаеш! — отвърна Джеймс. — Само Соумс може да ми каже. — И, като втренчи в сина си своите сиви очи, чийто напрегнат поглед човек издържаше с мъка, той промърмори: — Остарявам, Соумс. На моите години… нищо не се знае. Рейчъл и Сисили нямат деца; Вал замина нейде си… онзи приятел баща му ще заграби, каквото може. А току-виж, че някой пипнал и Имоджин.
Соумс слушаше разсеяно — чувал бе вече всичко това. „Шт, шт“ — продължаваха да съскат четките.
— Ако е за това… — каза Емили.
— Това! — извика Джеймс. — Това е нищо! Сега ще стигна до другото. — И отново втренчи тъжно поглед в Соумс.
— За тебе мисля, моето момче — заяви той изведнъж. — Трябва да се разведеш.
Тази дума тъкмо от устата на баща му беше неочаквана за самообладанието на Соумс. Очите му побързаха да се върнат отново към закопчалката, а Джеймс продължи, сякаш бързаше да се оправдае:
— Не знам какво прави тя… Разправят, че била в чужбина. Чичо Суидин се възхищаваше едно време от нея… Чудак беше той! (Така споменаваше той винаги покойния си близнак. „Дебелият и тънкият“ ги наричаха някога.) Сигурно не е сама.
И с това заключение за влиянието на красотата върху човешката природа той замълча, наблюдавайки сина си с недоверчивия поглед на птица. Соумс също мълчеше. „Шт, шт“! — съскаха четките.
— Остави, Джеймс! Соумс знае по-добре от теб. Това е негова работа.
— Ах! — въздъхна Джеймс и възклицанието се изтръгна сякаш от глъбините на душата му. — Въпросът е за моите… и за неговите… пари… у кого ще отидат? А след неговата смърт и името ни ще изчезне.
Соумс остави закопчалката върху украсената с дантела розова копринена покривчица на тоалетната масичка.
— Името ли? — възрази Емили. — Има още толкова Форсайтови!
— Каква полза за мене от това? — промълви Джеймс. — Аз ще бъда в гроба и, ако той не се ожени, след него няма да остане никой.
— Ти си съвършено прав — каза спокойно Соумс. — Аз се развеждам.
А очите на Джеймс щяха да изхвръкнат от очните кухини.