Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Ерики, започвай да се молиш на Господа! Днес имам среща в министерството, за да оправим финансовите си отношения — беше им казал той непосредствено преди да излетят — и да подновим всички изтекли разрешителни. Толбът от посолството ми я уреди. Той смята, че Базарган и Хомейни сега имат много по-добър шанс да поставят под контрол и обезоръжат левичарите. А ние просто, трябва да се грижим за интересите си и да не губим самообладание.
„Лесно му е на него“ — помисли си Ерики. В този момент прелетяха над прохода, той наклони машината на една страна и започнаха бързо да се снижават.
— Ето я базата!
И двамата пилоти съсредоточено загледаха надолу. Единственото нещо, което се движеше, беше надуваемият ветропоказател. Никъде не се виждаха паркирани транспортни средства. Не излизаше дим от никоя къщичка.
— Би трябвало да има пушек. Ерики започна да прави чести кръгове на височина двадесет и пет метра. Никой не излезе да ги посрещне.
— Ще погледна по-отблизо.
Спуснаха се надолу, после веднага се издигнаха. Пак никакво движение. Изкачиха се на триста метра. Ерики се замисли за момент.
— Азадех, мога да приземя машината в подхода към двореца на баща ти точно пред стените.
Тя моментално поклати отрицателно глава:
— Не, Ерики, знаеш колко е страхлива охраната и как той се впряга от всеки неканен гост.
— Но ние сме поканени, поне ти. Даже, най-точно казано, заповядано ни е да дойдем. Бихме могли да направим едно кръгче и ако всичко е наред, да кацнем.
— Бихме могли да се приземим някъде настрана и да отидем пеша…
— Няма да ходим пеша, не сме въоръжени.
Не беше успял да си купи пистолет в Техеран. „Всеки хулиган си има колкото си иска — помисли Ерики раздразнено. — Трябва да се снабдя с оръжие. Вече не се чувствам в безопасност.“
— Ще хвърлим един поглед и след това ще решим какво да правим.
Той превключи на вълната на кулата в Табриз и се обади. Никой не отговори. Пак се обади, после направи завой и полетя към града. Докато минаваха над тяхното село Абу Мард, Ерики посочи надолу и Азадех видя малката училищна сграда. Беше прекарала толкова щастливи часове по околните горски поляни и край потока, където за Първи път видя Ерики и помисли, че е горски великан. Влюби се в него, което беше божествено спасение за нея, защото той я отърва от един изпълнен със страдание живот. Тя се пресегна и го докосна.
— Добре ли си? Топло ли ти е? — усмихна й се той.
— О, да, Ерики. Селото беше нашият късмет, нали? — отговори тя, без да сваля ръката си от рамото му. Допирът беше приятен и за двамата.
Скоро се показаха летището и железопътната линия, която отиваше на север към Съветски Азербайджан — само на няколко мили, и оттам към Москва, а на югоизток завиваше към Техеран, който беше на петстотин и шестдесет километра. Табриз беше голям град. Вече можеха да различат крепостните стени и Синята джамия, металургичните предприятия, замърсяващи околността, колибите, бордеите и къщите на шестстотинте хиляди жители.
— Погледни ей натам!
Гарата догаряше, обвита в пушеци. Около крепостните стени тлееха още пожари, кулата на летище Табриз не отговаряше, на площадката за кацане и излитане нямаше никакво движение, макар че на нея бяха на стоянка няколко малки товарни самолета. Във военната база цареше голямо оживление, пристигаха и заминаваха камиони и леки коли, но дотолкова, доколкото можеха да видят, по улиците нямаше тълпи и не се водеха сражения, а целият район близо до джамията беше учудващо пуст.
— Не ми се ще да се спускам твърде ниско — каза Ерики, — да не изкуша някой щурак, който е много мераклия да стреля!
— Ерики, Табриз харесва ли ти? — попита Ногър, за да прикрие безпокойството си. Той никога не беше идвал тук.
— Табриз е велик град, древен, мъдър, открит и свободен. Най-космополитният в Иран… Тук съм прекарвал знаменито, има в изобилие евтино ядене и пиене от целия свят — черен хайвер, руска водка, шотландска пушена сьомга, а веднъж в седмицата „Еър Франс“ докарваше пресни френски хлебчета и сирена. Какво ли нямаше — турски, кавказки, английски, американски, японски стоки — всичко каквото пожелаеш. Градът се слави с персийските си килими, Ногър, а и с красотата на момичетата си…
Азадех му изви ухото и той се засмя.
— Не е лъжа нали и ти си от Табриз? Великолепен град, Ногър. Жителите му говорят диалектен фарси, който е много близо до турския език. В продължение на векове градът е бил голям търговски център с иранско, руско, турско, кюрдско и арменско участие, в него е витаел бунтовнически и независим дух, до него винаги са се домогвали царете, а днес Съветският съюз…