Торбарите [bg]

Той почувства, че гневът й е минал и освободи ръката й. Тя й се отпусна безжизнено встрани. Той се обърна към дъщеря си:

— Затова ли не искаш да идеш на черква, Мечо Джени? Защото те оглеждат? — запита кротко той.

Тя кимна мълчаливо.

— Ще отидеш ли, ако аз дойда с теб? — внезапно попита той. Джени го погледна в очите и видя обичта в тях. После кимна.

— Да, татко.

— Добре тогава. Обличай се. Ще се обръсна за минутка. — Обърна се и бързо излезе от стаята. Елън го проследи смаяно; беше толкова изненадана, че почти не можеше да разбере какво се е случило.

Шепот на удивление се понесе, когато влязоха в черквата и се насочиха към пейката си. Том видя насочените към тях зяпнали лица и тръпки го полазиха при мисълта за жестокостта, присъща на човешките създания. Пръстите стиснаха ръката на дъщеря му, усмивка озари лицето му, когато коленичи пред олтара и се прекръсти, преди да си седне на мястото.

Но ако на влизане беше лошо, на излизане бе още по-лошо. Бяха успели да се натрупат по стъпалата, под яркото утринно слънце. Като някакъв шпалир от идиоти.

— Свърши се вече — каза тихо той, когато завиха зад ъгъла.

Прекосиха улицата и закрачиха към аптеката на следващия ъгъл. Група момчета стоеше пред витрината, всички облечени в празничните си дрехи. Момчетата се умълчаха при тяхното приближаване и ги загледаха с крайчетата на натрупалите житейска мъдрост очи. Том им отвърна с ядовито вперен поглед и очите им се отместиха. Отминаха и завиха зад ъгъла към тяхната къща.

Иззад ъгъла Том чу внезапно започналия сподавен разговор. После едно от момчетата се изкикоти, друго се засмя и веселбата доби такъв гнусен, мръсен оттенък, че направо разкъса сърцето му. Той рязко пусна ръката на Джени и зави обратно зад ъгъла. Момчетата го изгледаха изненадани и смехът замръзна на устните им.

— На какво се смеете, момчета? — запита той с пребледняло и застинало от гняв лице. — Кажете ми, да се посмея с вас.

Те го загледаха смълчани и засрамени. После приковаха очи в краката си и запристъпяха неловко, споглеждайки се от време на време с многозначителни погледи, които Том помнеше от собственото си детство. Сякаш ги бяха заловили да разглеждат порнографски снимки.

Обзе го срам, че и той е бил такъв на тяхната възраст, някаква внезапна отпадналост смени гнева му.

— Разкарайте се оттук — тихо нареди той. — И чуя ли някой от вас да се смее или да подмята забележки относно мен или кой да е член от семейството ми, ще дойда и ще го разкъсам на парчета с голи ръце!

Най-високото от момчетата пристъпи една крачка към него. Погледът му беше хитър и дързък. Беше малко по-висок от Том и го изгледа отгоре с леко презрителна усмивка.

— Това е свободна страна. Можем да седим, където си искаме.

Злобата в Том избухна внезапно. Той сграбчи момчето за реверите на сакото и го повали на колене.