Торбарите [bg]

— Ще пием ли по една кола, Джони?

— Не — отсече Джони. — Никаква аванта, докато вардя магазина на Доктора. — Започна да отваря и затваря напосоки чекмеджетата зад тезгяха. — Хей, Анди — подвикна той. — Искаш ли да видиш къде Докторът държи презервативите?

— Разбира се — каза Анди и мина зад тезгяха.

— Може ли една кола, моля?

Гласът на момичето долетя откъм машината за безалкохолни напитки. И двете момчета се спогледаха сконфузено. Джони бързо затръшна чекмеджето.

— Разбира се, Джени.

— Къде е Докторът?

— Качи се горе за малко.

— Видяла ни е — прошепна Анди. — Знае какво гледахме.

Джони погледна Джени на път към автомата. Може би го беше видяла. Странна усмивка играеше на лицето й. Натисна ръчката за кока-кола и загледа преливащата в чашата тъмна течност.

— Шампионът обади ли ти се вече, Джени?

Тя поклати глава.

— Трябваше да ходим на кино тази вечер, но не се върна от Бъркли. Надявам се, че нищо не се е случило със стипендията му.

Джони се усмихна.

— Че какво може да се случи? — попита той. — Вече спечели финала на щата.

Анди застана зад него.

— Дали ще й подейства? — прошепна той. Джони разбра какво иска да каже. Вдигна поглед. Изведнъж му се стори, че никога не бе виждал Джени. Тя бе от порядъчните, а на такива той не обръщаше внимание. Беше си оставила чашата и разлистваше някакво списание. Хареса му начинът, по който роклята се опъваше на тялото й. Никога не бе забелязвал, че нейните са толкова големи. Нищо чудно, че Майк Халоран я държеше на синджир. Ненадейно мушна ръка в джоба, извади увитата хартия и изсипа щипка прах в чашата й.

Джени взе едно от списанията на рафта и тръгна, обърната към тезгяха. Джони погледна в чашата. Отделни прашинки продължаваха да плуват отгоре. Той я взе и я допълни с течност, — после я задържа под кранчето за сода и я разбърка. Постави я пред нея и погледна часовника на стената.

— Не е ли малко късно да си навън?

— Събота вечер е — отговори Джени. — Вкъщи беше толкова горещо, че реших да взема малко въздух. — Остави монетата от пет цента на тезгяха и взе сламка от купчинката.

Джони я загледа напрегнато, докато отпиваше от чашата.

— Бива ли я?

— Малко по-сладка е.

— Дай да ти сложа сода тогава — бързо предложи Джони. — Сега как е?

Тя смукна през сламката.

— Сега е добре. Благодаря.

Той взе монетата, отиде и я пусна в касата.

— Видях те какво направи — прошепна му Анди.

— Млък!

Джени разгръщаше бавно страниците на списанието и отпиваше от чашата. Беше я изпразнила наполовина, когато аптекарят се върна в магазина.

— Всичко наред ли е, Джони?

— Наред е, Докторе.

— Благодаря, Джони. Ще пиеш ли една кола?