Торбарите [bg]

Доктор Грант й поднесе пакета цигари. Тя взе една и той запали клечка кибрит. Очите му срещнаха нейните над пламтящата клечка.

— Предполагам, че се чудите защо ви поканих на обяд?

— Най-малкото, беше ми любопитно — кимна тя. Той се усмихна.

— Прощавайте, че разпалих любопитството ви. Но всъщност наистина обичам да забравям работата по време на обяд. Сега обаче смятам, че е време да разговаряме делово.

Тя не каза нищо.

— През последната година, мис Дентън, имах чудесна възможност да наблюдавам вашата работа в хирургията. Най-напред съзрях вашата схватливост, а като хирург винаги съм имал високо мнение за извънредно компетентния начин, по който асистирате.

— Благодаря ви, доктор Грант.

— Както може би знаете, мис Дентън, аз имам доста обемиста и обременяваща частна практика. Много лекари насочват пациентите си към мен за операция. Случаите често са незначителни и при подходящи условия могат да се оправят в кабинета ми. Така спестявам на пациентите значително икономическото бреме.

Джени кимна смълчана.

— Тази сутрин научих от мис Джани, която работи при мен от много години, че възнамерява да се омъжи и да се премести в Южна Калифорния. — Той дръпна от цигарата. — Когато днес дойдох в болницата, си позволих да поговоря със сестра Кристофър за вас. Тя е също на мнение, че вие бихте могли чудесно да заместите мис Джани.

— Искате да кажете, че желаете да работя при вас?

Той се усмихна.

— По моя заобиколен начин, но точно това исках да ви питам. Би ли ви заинтересувало това?

— Разбира се. Кое момиче не би се заинтересувало?

— Виждате ли, работата не е много лека — продължи той. — В моята клиника имам няколко легла и много често се налага да работя до късно. Понякога дори се налага да задържа някой пациент за цялата нощ. В такива случаи трябва да оставате дежурна.

— Доктор Грант — каза Джени усмихната, — карах по две осемчасови смени с промеждутък за сън от четири часа през последната седмица. Работата при вас би изглеждала като забава.

Той се усмихна, присегна през масата и я потупа по ръката. Джени му се усмихна на свой ред. В края на краищата, не беше толкова лош, макар че беше извадил няколко съвсем здрави апендикса. Беше просто хирург. Не можеше да отговаря за погрешните диагнози на всеки лекар, който му изпращаше пациенти.

Но това беше преди тя да заработи при него и да разбере, че здравите апендикси не бяха единственото нещо, което той премахваше. Освен тях се занимаваше усилено и с неродени бебета, до десет седмици след оплождането. Всъщност той беше може би най-заетият абортаджия в Калифорния.