Торбарите [bg]

Усети как алкохолното опиянение се разнася. Ядно мушна монетите в джоба. Пиенето не беше никакво удоволствие, когато човек трябваше да брои всеки похарчен цент. Почти изтрезнял, той бавно закрачи към къщи.

Седеше на тъмно до кухненската маса, когато Елън се прибра след около половин час. Вдигна уморено поглед, когато тя запали лампата.

— Не очаквах да се прибереш толкова рано — каза тя. — Какво стана? Да не им се е свършило уискито?

Не й отговори.

Тя излезе от кухнята в тесния коридор. Чу я да отваря вратата на стаята на Джени, после да я затваря. След миг се върна в кухнята.

— Къде е Джени?

— Не зная. Вероятно е с Майк.

— Майк е още в Бъркли. Джени беше тук, когато тръгнах за църква. Каза, че ще си легне рано.

— Задушно е — посочи той. — Може да е излязла малко на въздух.

— Не ми харесва да излиза сама.

— Не започвай пак, Елън — обади се той. — Тя вече е голямо момиче.

Елън взе един чайник от лавицата и го напълни с вода. Сложи го на печката и включи газта.

— Искаш ли чаша чай?

Той я погледна изненадано. Елън отдавна не му беше предлагала да изпият заедно по чаша чай. Кимна с благодарност. Тя взе две чаши от бюфета и ги постави на масата. После седна срещу него и зачака водата да заври. Лицето й беше разтревожено.

— Не се безпокой — успокои я той и ненадейно я съжали. — Джени ще се върне всеки момент.

Тя вдигна поглед и за един кратък миг на прозрение разбра какво правеше с него и със себе си. Усети как сълзите напират в очите й и положи ръка върху неговата.

— Прощавай, Том. Не зная какво става с мен. Все си мисля за неща, които не могат да ни се случат.

— Зная, Елън — каза нежно той, — зная.

В този момент полицаят звънна на вратата и им каза, че Джени била намерена в парка бита и изнасилена. От израза на лицето на Елън Том разбра, че всичко между тях е загубено завинаги.