Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Трябва да чуем песен за Готвача плъх — мърмореше, докато залиташе покрай Теон, подпрян на рицарите си. — Певец, я изкарай за Готвача плъх.
Лейди Дъстин беше една от последните, които се размърдаха. Щом излезе и тя, в залата изведнъж сякаш стана душно. Едва когато се изправи, Теон осъзна колко много е пил. Залитна, събори каната в ръцете на едно слугинче и виното се плисна по ботушите и бричовете му като тъмночервена вълна.
Нечия ръка го сграбчи за рамото. Пет пръста, корави като желязо, се впиха в плътта му.
— Искат те, Смрад — рече Киселия Алин. Дъхът му вонеше от прогнилите зъби. Жълтия Дик и Деймън Потанцувай за мен бяха с него. — Рамзи казва, че трябва да отведеш булката му в леглото.
Той потръпна от страх. „Изиграх ролята си — помисли си. — Защо аз?“ Но беше достатъчно разумен, за да не възрази.
Лорд Рамзи вече бе напуснал залата. Младоженката му, сама и привидно забравена, седеше свита и смълчана под знамето на дома Старк, стиснала сребърен бокал в двете си ръце. Ако можеше да се съди по погледа ѝ, отправен към него, когато се приближи, беше опразнила бокала неведнъж. Сигурно се беше надявала, че ако изпие достатъчно, мъчението може да я подмине. Теон не се заблуждаваше.
— Лейди Аря — каза ѝ. — Елате. Време е да изпълните задължението си.
Шест от момчетата на Копелето ги придружиха през задния вход на залата и през замръзналия двор към Голямата цитадела. Имаше три реда стъпала до спалнята на Рамзи, една от стаите, останали почти незасегнати от пламъците. Докато се качваха, Деймън Потанцувай за мен си подсвиркваше, а Кожаря се похвали, че лорд Рамзи му е обещал парче от накървавения чаршаф в знак на особено благоволение.
Спалнята бе добре подготвена за консумацията. Всички мебели бяха нови, докарани от Бароутън. Леглото с балдахин имаше дюшек от гъши пух и завеси от кървавочервено кадифе. Каменният под беше застлан с вълчи кожи. В камината гореше огън, на спалната масичка бе запалена свещ. На лавицата имаше кана вино, две чаши и половин пита бяло сирене със сини жилки.
Имаше и стол, изваян от черен дъб, с червена кожена седалка. Лорд Рамзи седеше на него, когато влязоха. На устната му лъщеше слюнка.
— Ето я сладката ми девица. Добри момчета. Сега излезте. Ти не, Смрад. Ти оставаш.
„Смрад, Смрад, негов предан, римува се с гледам.“ Усети как се свиха липсващите му пръсти: два на лявата ръка, един на дясната. А на бедрото му камата спеше в кожената си кания, но тежка, о, колко тежка. „Само кутрето ми си отиде на дясната ми ръка — напомни си Теон. — Все още мога да държа нож.“
— Милорд. Как мога да ви бъда полезен?
— Ти ми даде пачаврата. Кой друг да развие подаръка? Хайде да видим малката дъщеричка на Нед Старк.
„Тя няма нищо общо с лорд Едард“, за малко да каже Теон. „Рамзи знае, трябва да знае. Що за жестока игра е това?“ Момичето стоеше до един от пилоните на леглото, разтреперано като кошута.
— Лейди Аря, ако благоволите да се обърнете с гръб. Трябва да развържа роклята ви.
— Не. — Лорд Рамзи си наля вино. — Връзките отнемат много време. Срежи я.
Теон извади камата. „Трябва само да се обърна и да го намушкам. Ножът е в ръката ми.“ И веднага разбра играта. „Поредният капан“, каза си, щом си спомни Кира с ключовете ѝ. „Иска да се опитам да го убия. И след като не успея, ще одере кожата от дланта ми, с която съм държал ножа.“ Сграбчи полата на булката.
— Стойте мирно, милейди.
Роклята под кръста беше хлабава, там пъхна ножа и сряза бавно нагоре, за да не я пореже. Стоманата смътно зашепна през вълна и коприна. Момичето трепереше. Теон трябваше да я хване здраво за ръката, за да я задържи мирно. „Джейни, Джейни, римува се с мъчение.“ Стисна още по-здраво, доколкото позволяваше осакатената му ръка.
— Стой мирно.
Най-сетне роклята се смъкна на бяла купчина около стъпалата ѝ.
— И долните ѝ дрехи — нареди Рамзи. Смрад се подчини.
Когато и това свърши, младоженката стоеше гола, брачните ѝ одежди лежаха на купчина бели и сиви дрипи около краката ѝ. Гърдите ѝ бяха малки и остри, бедрата ѝ тесни и момичешки, краката ѝ — костеливи като на птица. „Дете.“ Беше забравил колко е малка. „На годините на Санса. Аря щеше да е още по-малка.“ Въпреки огъня в камината спалнята беше леденостудена. Бялата кожа на Джейни беше настръхнала. В един момент ръцете ѝ се вдигнаха, сякаш се канеше да покрие гърдите си, но устните на Теон се раздвижиха в безмълвно „не“ и тя го видя и спря веднага.