Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Към полунощ принц Доран се обърна към белия рицар:
— Сир Бейлон, прочетох писмото, което ми донесохте от нашата милостива кралица. Мога ли да допусна, че сте запознат със съдържанието му, сир?
Хота видя как рицарят се напрегна.
— Да, милорд. Нейно величество ме уведоми, че е възможно да бъда помолен да придружа дъщеря ѝ обратно до Кралски чертог. Крал Томен тъгува за сестра си и би искал принцеса Мирцела да се върне в двора за кратко гостуване.
Принцеса Ариан направи тъжна физиономия.
— О, но ние всички толкова се привързахме към Мирцела, сир. Тя и брат ми Тристейн са станали неразделни.
— Принц Тристейн също ще е добре дошъл в Кралски чертог — каза Бейлон Суан. — Крал Томен би се радвал да се запознае с него, сигурен съм. Негово величество има толкова малко приятели на сходна възраст.
— Връзките, създадени в детството, могат да продължат за цял живот — отбеляза принц Доран. — Когато Тристейн и Мирцела се оженят, двамата с Томен ще са като братя. Кралица Церсей е права. Момчетата би трябвало да се запознаят, да се сприятелят. Тристейн ще липсва на Дорн, несъмнено, но е крайно време да види нещо от света извън стените на Слънчево копие.
— Зная, че Кралски чертог ще го посрещне изключително топло.
„Защо се поти сега? — зачуди се капитанът, без да откъсва очи от разговарящите. — В залата е достатъчно прохладно, а той почти не докосна яхнията.“
— Колкото до другия въпрос, който повдига кралица Церсей — говореше принц Доран, — вярно е, че мястото на Дорн на малкия съвет остана празно след смъртта на брат ми, и е крайно време да се запълни отново. Поласкан съм, че според нейно величество съветът ми би могъл да ѝ е от полза, но се питам дали имам сили за такова пътуване. Може би ако тръгнехме по море?
— С кораб? — Сир Бейлон изглеждаше стъписан. — Това… дали ще е безопасно, принце? Есента е бурен сезон, поне така съм чувал, а… пиратите на Каменни стъпала…
— Пиратите. Разбира се. Може би сте прав, сир. По-безопасно е да се върнете по пътя, по който дойдохте. — Принц Доран се усмихна вежливо. — Нека отново обсъдим това утре. Като стигнем Водните градини, можем да кажем на Мирцела. Знам колко ще се зарадва. Брат ѝ също ѝ липсва, не се съмнявам.
— Нямам търпение да я видя отново — каза сир Бейлон. — И да посетя вашите Водни градини. Чувал съм, че са много красиви.
— Красиви и мирни — отвърна принцът. — Прохладен ветрец, искряща вода и детски смях. Водните градини са любимото ми място на този свят, сир. Един от предците ми ги е построил, за да зарадва невястата си Таргариен и да я облекчи от прахта и зноя на Слънчево копие. Денерис било името ѝ. Била сестра на крал Дерон Добрия и нейният брак е направил Дорн част от Седемте кралства. Цялото владение знаело, че момичето обичало незаконния брат на Дерон Демън Блекфир и че той също я обичал, но кралят бил достатъчно мъдър да разбере, че добруването на хилядите трябва да предхожда страстите на двама, макар тези двама да са му скъпи. Денерис е тази, която напълнила градините със смеещи се деца. Собствените ѝ деца отначало, но после синове и дъщери на лордове и оземлени рицари били доведени, за да правят компания на момчетата и момичетата с принцова кръв. А един летен ден, когато станало убийствено горещо, тя съжалила децата на своите ратаи, готвачи и слуги и поканила и тях на езерцата и фонтаните, традиция, съхранена до ден-днешен. — Принцът хвана колелата на стола си и се избута назад от масата. — Но сега трябва да ме извините, сир. Целият този разговор ме измори, а трябва да тръгнем утре рано. Обара, ще бъдеш ли така добра да ми помогнеш до леглото? Нимерия, Тиен, елате и вие, да пожелаете лека нощ на стария си чичо.
Така се падна на Обара да изтъркаля стола на принца от залата за пирове на Слънчево копие и по дългата галерия до дневната му. Арео Хота я последва със сестрите ѝ, редом с принцеса Ариан и Елария Пясък. Майстер Калеот заситни след тях с пантофите си, сгушил до гърдите си черепа на Планината като дете.
— Не може сериозно да възнамеряваш да пратиш Тристейн и Мирцела в Кралски чертог — заговори Обара, докато буташе. Крачките ѝ бяха дълги и гневни, твърде бързи, и големите дървени колела на стола тропаха шумно по грубо одяланите камъни на пода. — Направиш ли го, никога повече няма да видим момичето, а синът ти ще изкара живота си като заложник на Железния трон.
— За глупак ли ме взимаш, Обара? — Принцът въздъхна. — Твърде много неща не знаеш. Най-добре да не го обсъждаме тук, където всеки може да чуе. Ако си държиш езика зад зъбите, бих могъл да те просветля. — Изохка. — По-бавно, в името на всичката любов, която храниш към мен. Това последно друсане ме сряза като нож в коляното.