Танц с дракони

Липсващите пръсти на левия крак го принуждаваха да върви тромаво и малко на една страна, като рак, и гледката беше комична. Чу женски смях някъде зад себе си. Дори тук, в това полузамръзнало гробище, наречено замък, обкръжено от сняг, лед и смърт, имаше жени. „Перачки.“ Беше учтивият начин да се каже „лагерна жена“, което бе учтивият начин да се каже „курва“.

Нямаше представа откъде са дошли. Просто се бяха появили, като личинки по труп или гарвани след битка. Всяка войска ги привличаше. Някои бяха закоравели курви, които можеха да изчукат двайсет мъже за една нощ и да ги напият до забрава. Други изглеждаха невинни като девици, но това бе само хитрина на занаята им. Някои бяха лагерни съпруги, обвързани с войниците, подир които вървяха, с думи, изшепнати на един или друг бог, но обречени да ги забравят след като войната свърши. Щяха да топлят нощем мъжкото легло, да кърпят дупките в ботушите сутрин, да готвят вечерята — и да ограбят трупа след битката. Някои дори се занимаваха с по малко пране. С тях обикновено идваха деца копелета, окаяни мръсни същества, родени в един или друг лагер. Но дори и такива се подиграваха на Теон Обърни-плащ. „Нека се смеят.“ Гордостта му беше умряла тук, в Зимен хребет. В тъмниците на Дредфорт нямаше място за гордост. Когато си познал ножа за дране, смехът губи цялата си сила да те нарани.

Родословието и кръвта му му отреждаха място на подиума в края на високата маса, до една стена. Вляво до него седеше лейди Дъстин, облечена както винаги в черна вълна, със строга кройка и без украса. Вдясно от него не седеше никой. „Всички ги е страх, че безчестието може да зацапа и тях.“ Щеше да се изсмее, ако смееше.

За младоженката бе отредено най-почетното място, между Рамзи и баща му. Седеше с наведени очи, когато Рууз Болтън ги прикани да пият за лейди Аря.

— В нейните деца нашите два древни дома ще се слеят в едно — каза — и дългата вражда между Старк и Болтън ще свърши. — Гласът му беше толкова тих, че залата се смълча, докато хората се напрягаха да го чуят. — Съжалявам, че нашият добър приятел Станис така и не намери за уместно да се присъедини към нас — продължи той и думите му предизвикаха вълна от смях, — като знам, че Рамзи се надяваше да поднесе главата му на лейди Аря за сватбен дар. — Смехът се усили. — Ще му устроим разкошно посрещане, когато дойде, посрещане достойно за истински северняци. Дотогава да ядем, да пием и да се веселим… защото зимата почти е дошла, приятели, и много от нас няма да доживеят до пролетта.

Владетелят на Бял пристан бе осигурил храната и пиенето, тъмна и жълта бира и вина червени, златни и пурпурни, донесени от топлия юг на кораби с тумбести корпуси. Сватбените гости се тъпчеха с пити с плънка от треска и тиква, с купчини ряпа и големи кръгли пити сирене, с димящи резени овче и овъглени телешки ребра, а най-сетне с три огромни сватбени пая, големи колкото колелета на фургон, с тънките им корички натъпкани до пръсване с моркови, лук, ряпа, пащърнак, гъби и парчета сушено свинско, плувнало в пикантен кафяв сос. Рамзи сечеше резени с кривия си меч, а ги разнасяше лично Виман Мандърли, като поднесе първите димящи порции на Рууз Болтън и дебелата му съпруга Фрей, после на сир Хостийн и сир Енис, синовете на Уолдър Фрей.