Фурията на курсора

Тави го зяпна.

Макс взе манерката на Магнус и отпи. След това потупа с острието по земята.

— Ти си длъжен да прикриваш партньора си, каквото и да се случва. Дори и втората ти китка да е счупена, дори и ако това те излага на удар, дори и да ти изтича кръвта. Няма значение. Щитът ти остава на мястото си. Ти защитаваш партньора си.

— Дори и ако с това открия самия себе си? — попита Тави.

— Дори и в този случай. Трябва да си сигурен, че човекът до теб ще те прикрие в случай на нужда. Точно както и ти него. Това е дисциплина, Тави. Животът и смъртта са в твоите ръце, не само твоя живот, но и на тези, които се сражават рамо до рамо с теб. Ако допуснеш грешка, това със сигурност ще означава не само твоята смърт. Ти всъщност ще убиеш онзи, който разчита на теб.

Тави продължи да гледа приятеля си и яростта му отстъпи. Останаха само болката и безкрайната умора.

— Ще отида да приготвя вана — каза Магнус тихо и се отдалечи.

— Ти нямаш право на грешка — продължи Макс, свали щита от лявата ръка на Тави и му подаде манерката.

Тави изведнъж почувства неистова жажда и започна да я изпразва. След като се напи, той пусна манерката и положи глава на земята.

— Ти ме нарани, Макс.

Макс кимна.

— Понякога болката е единственият начин да накараш глупавия новобранец да бъде внимателен.

— Но тези удари… — започна Тави грубо, но не и агресивно. — Мога да използвам меча, Макс. Ти го знаеш. Но болшинството от тези движения са най-неудобните от всички, които някога съм виждал.

— Да — отговори Макс, — защото само с такива движения можеш да се биеш и при това да не забиваш лакът в окото на някой отзад, да не нарушиш равновесието на човека до теб и да не се подхлъзнеш на калта или леда. Откриваш се само за част от секундата, за да нанесеш удар по най-близкия враг, като използваш всички сили, които имаш. Именно с такива удари се печелят битките.

— Но нали вече съм се обучавал…

— Обучавал си се на самозащита — поправи го Макс. — Обучавал си се за дуели или схватки като част от бърза малка група бойци-единаци. Предната линия на легиона на бойното поле е съвсем друга работа.

Тави се намръщи.

— Защо?

— Легионерите не са воини, Тави. Те са професионални войници.

— Каква е разликата?

Макс се замисли за момент, свил устни.

— Воините се сражават. А легионерите се сражават заедно. Смисълът не е в това да бъдеш най-добрият мечоносец, а в това да създадеш едно цяло от индивидуалности, което да е по-силно от просто сумата на тези индивидуалности.

Тави се намръщи, опитвайки се да обмисли чутото, въпреки пелената от болка, която замъгляваше ума му.