Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Война — кратко обясни той. За момент погледът му стана тревожен. — И ние губим.
Глава 4
Исана Гай, Първата лейди на Алера, се събуди посред нощ от шум в двора под покоите си.
Седалището на Върховен лорд Плацида беше шокиращо спокойно, дори по стандартите на Върховните лордове. Макар да беше изискан дом от бял мрамор, то представляваше просто четириетажна сграда, построена около централен площад и градина, които бяха обществено достъпни. В столицата Исана беше виждала сезонни домове на други Върховни лордове, които са много по-големи и по-сложно направени от този на предците на рода Плацида.
И въпреки това тази къща, макар и не толкова огромна, имаше своята тиха завършеност. Всеки каменен блок беше полиран и перфектно прилепнал. Всяка част от дървената дограма, всяка врата, всяка щора беше изработена съвършено от най-добрите видове дърво. Мебелировката също беше изработена старателно и поддържана с много любов.
Но най-важната разлика, помисли си Исана, идваше от хората в домакинството.
Столицата, подобно на много други големи градове на Империята, които тя беше посещавала, съдържаше в себе си различни слоеве на алеранското общество. Гражданите обикаляха и се перчеха в най-добрите си тоалети, докато обикновените свободни хора предпочитаха да си изпълняват задачите и да стоят настрана, а по-бедните свободни и робите блъскаха най-тежката работа в ужасна нищета.
Семейството на лейди Плацида не държеше роби и на Исана й беше трудно от един поглед да забележи разликата между граждани и свободни в домакинството. Освен това самите граждани изглежда по-малко се перчеха с положението си и по-съвестно изпълняваха задълженията си, независимо какви са, и уважението, с което се отнасяха към своите слуги и работници, не зависеше толкова силно от социалния им статус, колкото това беше обичайно за по-голямата част от Империята.
Пропастта между граждани и обикновени свободни хора, разбира се, не беше изчезнала, до това все още беше далеч. Но усещането за враждебност и страх, които я съпровождаха, тук ги нямаше.
Исана беше убедена, че това е следствие от това как Върховни лорд и лейди Плацида се отнасяха с хората си зад стените на своя дом, и това говореше доста за тях.
След като се върна от опустошената от войната Амарантска долина, Исана беше гост на Върховна лейди Ария Плацида. Въпреки че рязкото потушаване на въстанието на Калар и примирието с нахлулите каними да сложи край на войната, това не можеше да смекчи последствията. Войната беше попречила на прибирането на реколтата, беше опустошила холтовете, разрушила икономиката и унищожила властта. По цялата територия, подчинена на Калар, робите бяха вдигнали кървави бунтове. Дивите фурии, чиито призователи бяха убити във войната или умрели от глад или болести, обикаляха селата и бяха много по-опасни от бесни животни.
Последвалата борба за намиране на работа, храна и подслон срещу стихиите доведе до всеобхватен хаос. Появиха се разбойнически банди и броят им започна да нараства почти толкова бързо, колкото и болестите, поразили жителите на провинцията.
Огромните средства, налети от короната за спешно изграждане на достатъчен брой кораби, които да позволят на алеранските войски да придружат канимите до родината им, имаха успокояващ ефект — както и, по ирония на съдбата, присъствието на самите каними, които се разправяха с алеранските бандити толкова безмилостно и професионално, колкото и изпратените да ги преследват легионери.
Исана подозираше, че всъщност това е причината заминаването им да се забави с няколко месеца. Разбира се, тя не можеше да докаже нищо, но подозираше, че Гай е забавил изграждането на последните кораби, за да използва присъствието на канимите, което да помогне за установяването на обществения ред сред хаоса в изтерзаната от войната област.
Сенатската гвардия и Легионът на короната постепенно възстановяваха контрола, но това беше болезнено методичен процес, изпълнен с обичайното политическо маневриране на гражданите, борещи се за придобиване на нови титли и власт във възстановените територии — докато заселниците, които живееха там, изхрачваха дробовете си през студената зима или си ядяха обувките, опитвайки се да не умрат от глад.
С финансовата и обществена подкрепа на Дианическата лига Исана правеше всичко възможно да осигури хуманитарна помощ в региона — докато една нощ двама мъже, въоръжени с мечове, успяха да стигнат до вратата на спалнята й, преди телохранителят й да ги спре.