Свидетел на огъня [bg]

31

Прокурорката Сусан Йост чака пред хотел „Ибис“ до един голям форд „Феърлейн“. Кръглото ѝ лице е без грим. Русата ѝ коса е прибрана на конска опашка, облечена е с дълъг черен панталон и сиво сако. Чесала се е силно по шията и едното ръбче на яката на ризата ѝ стърчи нагоре.

— Имаш ли нещо против да си поиграя малко на ченге? — пита тя и се изчервява.

— Напротив — казва Юна и се ръкува с нея.

— В момента чукаме по хорските врати, претърсваме гаражи, кашони, паркинги и прочие — обяснява тя сериозно. — Затягаме мрежата, не са толкова много местата, където можеш да скриеш автомобил…

— Не, не са.

— Но, разбира се, сега, когато имаме име, нещата се развиват малко по-бързо — усмихва се тя и отваря предната врата на големия форд. — В околността живеят четирима души на име Денис.

— Ще карам след теб — казва Юна и се качва във волвото си.

Американската кола се поклаща, когато излиза на пътя, и се насочва към Индал. Юна шофира зад нея и си мисли за Вики.

Майка ѝ, Суси Бенет, била наркоманка и бездомна до миналата година, когато починала. Вики е живяла при различни приемни семейства и домове от шестгодишна възраст и вероятно бързо се е научила да прекъсва и да създава нови отношения.

Ако Вики се измъква тайно и се среща с някого нощем, то той би трябвало да е в непосредствена близост. Може би я чака в гората или на чакълестия път, може би пък тя върви по шосе 86 до къщата му в Багбьоле или Вестлонинг.

Асфалтът съхне, дъждовната вода се събира в канавките и плитки локви. Небето е започнало да се прояснява, но в гората все още капе.