Свидетел на огъня [bg]

Опитва се да диша спокойно.

Внимателно подпира дръжката на подочистачката в стената, но изчаква, докато чува леля си да се смее на нещо от сериала, преди да вземе снимката.

На задната страна на рамката виси месингов ключ с орнаменти. Флура го откача от кукичката, ала ръцете ѝ треперят толкова силно, че го изтървава.

Ключът пада на пода със звънтене и отскача под леглото.

На Флура ѝ се налага да се подпре, когато се навежда.

В коридора се чуват стъпки, Флура остава да лежи и чака. Пулсът ѝ препуска в слепоочията ѝ.

Подът пред вратата проскърцва и после пак става тихо.

Ключът лежи до прашните кабели покрай стената. Тя се протяга да го вземе, изправя се и изчаква за миг, преди да се върне при писалището. Отключва го, спуска тежкия капак и издърпва едно от малките чекмеджета. Под пощенските картички от Париж и Майорка са пликовете, в които Ева съхранява парите за редовните разходи. Флура отваря плика за сметките за следващия месец и взема половината, пъхва банкнотите в джоба си, бързо прибира пликовете, опитва се да затвори малкото чекмедже, но нещо го кара да заяжда.

— Флура — провиква се Ева.

Тя пък измъква чекмеджето, не забелязва нищо странно, опитва се да го вкара обратно, но ръцете ѝ треперят твърде силно, за да успее.

В коридора отново прозвучават стъпки.

Флура бута чекмеджето навътре, то застава накриво, но все пак влиза, тромаво и с нежелание. Тя затваря писалището, ала не успява да заключи.

Вратата на спалнята на леля ѝ се отваря и се удря в кофата, така че по пода се разплисква вода.

— Флура?

Тя взема подочистачката, измърморва нещо и премества кофата, подсушава водата, след което продължава да мие с парцала.

— Не мога да си намеря крема за ръце — казва Ева.

Очите ѝ са напрегнати и бръчките около недоволната уста стават по-дълбоки. Стои боса на току-що измития под, жълтото долнище на анцуга ѝ виси развлечено и бялата фланелка с къс ръкав се опъва на корема и огромния ѝ бюст.

— Той… може би е в шкафчето в банята, струва ми се, до тоника за коса — казва Флура и пак изплаква подочистачката.

По телевизията има рекламна пауза, звукът е по-силен и пискливи гласове бърборят за гъбички по краката. Ева продължава да стои на вратата и да я гледа.

— Ханс-Гунар не хареса кафето — казва тя.

— Съжалявам.

Флура изстисква излишната вода.

— Казва, че сипваш евтино кафе в пакета.

— Защо ще го правя?

— Не лъжи — прекъсва я Ева.

— Не лъжа — смотолевя Флура и продължава да бърше пода.

— Нали ти е ясно, че трябва да отидеш и да вземеш чашата му, да я измиеш и да му направиш ново кафе.

Флура спира да търка пода, опира дръжката на стената при вратата, извинява се и отива до стаята с телевизора. Усеща ключа и банкнотите в джоба си. Ханс-Гунар дори не я удостоява с поглед, когато взема чашата до подноса за сладкиши.