![Свидетел на огъня [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/6/svidetel-na-ognya-bg-download.jpg)
Свидетел на огъня [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-218-2
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“
Пиа поглежда календара, който се клатушка, следвайки движенията на камиона. Знойна жена, прегърнала надуваем лебед в басейн. В долния край на лъскавия лист е написано август 1968-ма.
Пътят се спуска надолу и тежестта на товара от железни пръти нагнетява скоростта на камиона.
Далече в браздата от дървета силна синя светлина примигва в сивия дъжд. Пътното платно е блокирано от полицейски автомобил.
Пиа Абрахамсон усеща как сърцето ѝ забива силно и бързо. Тя се вторачва в полицейската кола и жената с тъмносиня блуза, която размахва ръка. Още преди камионът да е спрял, Пиа отваря вратата. Ревът на двигателя изведнъж става оглушителен и изпод гумите се чува пращене.
Вие ѝ се свят, докато слиза долу, и се втурва към чакащата полицайка.
— Къде е колата? — пита полицайката.
— Какво? Какво казвате?
Пиа се вторачва в другата жена и се опитва да разгадае мокрото ѝ лице, но сериозният поглед само я прави по-нервна и по-уплашена. Струва ѝ се, че краката ѝ ще се подкосят.
— Видяхте ли колата, когато я задминахте? — пояснява полицайката.
— Да сме я задминали ли? — едва промълвява Пиа.
Матс Йенсен отива при тях.
— Не сме видели нищо — казва той на полицайката. — Сигурно твърде късно сте сложили бариерите на пътя.
— Твърде късно ли? Та аз дори дойдох по този път, карах по него…
— Но тогава къде, по дяволите, е колата? — пита той.
Миря Слатнек изтичва обратно до патрулната кола и се свързва с колегата си.
— Ласе? — пита тя задъхано.
— Търсих те — отвръща той. — Не отговаряш…
— Не, бях…
— Добре ли мина всичко? — иска да знае той.
— Къде, по дяволите, е колата? — почти изкрещява тя. — Тирът е тук, но колата я няма.
— Няма други пътища — казва той.
— Трябва да я обявим за национално издирване и да преградим шосе осемдесет и шест от другата страна.
— Веднага ще се погрижа — отвръща Ласе и прекъсва връзката.
Пиа Абрахамсон е при полицейската кола. Дрехите ѝ са подгизнали от влагата. Полицай Миря Слатнек седи на шофьорската седалка.
— Казахте ми, че ще го хванете — припомня ѝ Пиа.
— Да, аз…
— Казахте го и аз ви повярвах.
— Знам, умът ми не го побира — признава Миря. — Няма логика, не е възможно да се кара с двеста по тези пътища, няма шанс колата да е успяла да мине по моста, преди Ласе да е пристигнал.
— Но тя все пак е някъде — сопва се Пиа и сваля пасторската си якичка от ризата.
— Чакайте малко — внезапно казва Миря Слатнек. — Тя се свързва с централния участък. — Тук радиокола триста двайсет и едно — изговаря бързо. — Трябва ни още една бариера, сега, веднага… Преди Аспен… Там има един малък път; ако човек го знае, може да стигне по него от Шевста на север до Мюкелшо… Да, точно така… Кой казахте? Добре, значи ще е там след осем-десет минути.
Миря излиза от колата, вперва поглед в далечината по дългия път, сякаш все още очаква тойотата да се зададе.
— Момчето ми — няма ли го? — пита я Пиа.
— Няма къде другаде да отидат — отговаря Миря, като се опитва да звучи търпелива. — Разбирам, че сте разтревожена, но ще ги хванем — трябва да са отбили някъде и да са спрели, но няма къде да стигнат…
Тя замълчава, избърсва дъжда от челото си, поема си дъх и продължава:
— Ще затворим и последните пътища и ще вземем хеликоптер от спасителната служба…
Пиа разкопчава горното копче на ризата си и се подпира с ръка на капака на полицейския автомобил. Диша тежко като локомотив, опитва се да се успокои, има усещането, че гърдите ѝ ще се пръснат. Съзнава, че навярно би трябвало да предявява искания, но не е в състояние да разсъждава ясно, изпълнена е с отчаяние, страх и объркване.
28
Въпреки че дъждът все още се лее от небесата, на земята между дърветата в гората едва ръми.
Голям бял команден бус стои неподвижно в дъжда насред чакълестия двор между постройките на „Биргитагорден“. Вътре се помещава командната централа. Около една маса с карти и компютри седят група мъже и жени.
Разговорите около текущото разследване на убийство прекъсват, докато слушат комуникацията, която тече по радиото относно отвлечено момче. Разположени са пътни бариери на шосе 330 и на моста при Индал, до Шевста и на север по шосе 86. Първоначално колегите полицаи са напълно сигурни, че ще успеят да спрат колата, но после настава мълчание. Никаква комуникация в продължение на десет минути, докато радиото внезапно изпращява отново и една полицайка докладва задъхано:
— Няма я, колата я няма… Би трябвало да е тук, но не идва… Затворихме всички проклети пътища, които съществуват, но нея просто я няма… не знам какво да правя — съобщава Миря уморено. — Майката седи при мен в патрулката, ще се опитам да говоря с нея…