Свидетел на огъня [bg]

Юна влиза, уверява се, че линията на огъня е чиста, и после се премества настрани.

Върху кувертюрата на леглото, съшита от разноцветни парцалчета, лежи оптичен мерник на ловна пушка.

Някой диша съвсем наблизо. Юна продължава да върви и насочва пистолета си към ъгъла. Иззад отворения гардероб в него се е вторачил мъж със закръглени рамене и светлокестенява коса.

Мъжът е с боси крака, облечен е с тъмносини дънки и бяла фланелка с надпис „Stora Enso“6. Крие нещо зад гърба си и бавно се премества надясно, по-близо до леглото.

— Аз съм от Националната полиция — представя се Юна и леко свежда оръжието си.

— А това е моята къща — отговаря мъжът приглушено.

— Трябваше да отвориш.

Юна забелязва, че по бузите на мъжа се стича пот.

— Счупихте ли задната врата? — пита мъжът.

— Да.

— Може ли да се оправи?

— Съмнявам се — признава Юна.

Плъзгащата се врата на гардероба от опушено огледално стъкло проблясва. Юна вижда, че мъжът крие зад гърба си голям кухненски нож.

— Трябва да погледна в гаража ти — спокойно казва Юна.

— Там е колата ми.

— Остави ножа на леглото и ми покажи гаража.

Мъжът изважда ножа и го поглежда. Лакираната дървена дръжка е износена, а острието е било точено много пъти.

— Не разполагам с време да чакам — продължава Юна.

— Не трябваше да ми чупите…

Изведнъж Юна долавя зад себе си някакво движение. По пода се чува шляпането на боси крака. Той успява да се отмести леко встрани, без да изпуска ножа от поглед. Към гърба му се хвърля една сянка. Юна се извива, повдига ръка, довършва движението, съсредоточава там силата си и посреща втурналата се напред фигура с лакът.