Свидетел на огъня [bg]

— Какво има тук? — пита полицайката.

Когато шофьорът не отговаря, тя се протяга към задната страна на платформата. Не е никак лесно да я достигне — трябва да се опре на пикапа. Мъжът леко се премества встрани. Миря стига до брезента с пръсти, ала не сваля очи от мъжа. Той облизва устни, когато тя повдига мушамата. Разкопчава кобура на пистолета си, след това бързо обръща поглед към платформата и успява да зърне тънкия глезен на млад дивеч, сърничка.

Мъжът стои, без да шава, в синята примигваща светлина, но Миря все пак не сваля ръка от оръжието, когато се отдалечава няколко крачки от колата.

— Къде застреляхте животното?

— Лежеше на пътя — обяснява шофьорът.

— Обозначихте ли мястото?

Той бавно се изплюва на земята, между краката си.

— Покажете ми шофьорската си книжка — настоява Миря Слатнек.

Мъжът не отговаря, изобщо не се и опитва да изпълни нареждането ѝ.

— Шофьорската книжка — повтаря тя, но сама чува колко несигурен е гласът ѝ.

— Нямаме повече вземане-даване един с друг — казва той и отива до колата.

— Законът ви задължава да докладвате за инциденти с диви животни…

Здравенякът сяда зад волана, затваря вратата, пали и потегля. Миря го вижда как подминава полицейската кола с две колела в канавката. Когато отново се качва на пътното платно и се изгубва от поглед, тя си казва, че трябваше по-внимателно да огледа пикапа, да свали целия брезент и да погледне под одеялото на задната седалка.

Дъждът ромоли през листата, нейде в далечината, от короната на едно дърво грачи гарван. Миря потръпва, когато чува тежък рев на двигател зад себе си. Обръща се и изважда пистолета си, но единственото, което вижда, е дъждът.