Свидетел на огъня [bg]

Автор: Кеплер Ларс
Серия: Криминален инспектор Юна Лина #3
Год: 2016
Язык: болгарский
Год: Ентусиаст
ISBN: 978-619-164-218-2
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Свидетел на огъня [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на бестселърите „Хипнотизаторът“ и „Договорът «Паганини»“ — Ларш Кеплер Сундсвал: в дом за момичета с деструктивно поведение, изоставени от семействата си, са намерени в кръв една от възпитаничките и медицинската сестра. Откриват Миранда в леглото в изолатора, закрила очи с длани. Тялото на Елисабет Грим е заключено в бившата пивоварна до дома. Друго момиче е безследно изчезнало, оставяйки след себе си кървави дири. Вече е ясно, че наоколо дебне убиец. В същото време една отчаяна жена съобщава в полицията, че някакво странно момиче е откраднало колата ѝ и е отвлякло четиригодишния ѝ син. Никой не е видял нищо. Свидетели няма, но няколко дни след бруталното убийство една жена в Стокхолм започва да се обажда в полицията. Първоначално иска пари за информацията си, но след това настоява единствено да я изслушат, все по-отчаяно и по-отчаяно. Инспектор Юна Лина поема тези два случая, между които на пръв поглед няма нищо общо. Когато започва да търси отговори, се задействат мощни унищожителни сили. Със своя трети роман Ларш Кеплер затвърждава позицията си на най-популярния автор на трилъри на Швеция.
„Книгата е невероятно умело изградена. Напрежението и страхът растат, а ноктите, които гризете, стават все по-къси и по-къси“. „Афтонбладет“
Кеплер има пряка линия с най-тъмните кътчета от човешката душа“. „Тайм“

Перейти на страницу:

Полицаите мълчаливо са изслушали комуникацията. Сега се събират около картата на масата, докато Бусе Норлинг проследява с пръст шосе 86.

— Ако са заградили тук и тук… тогава няма как колата просто да е изчезнала — потвърждава той. — Разбира се, може да е влязла в някой гараж в Бек или Белста… или просто да е тръгнала по някой дърварски път, но това би било много странно.

— И там няма къде да се отиде — додава Соня Раск.

— Само аз ли си мисля, че Вики Бенет може да е взела колата? — предпазливо пита Бусе.

Барабаненето по покрива е намаляло, но по прозореца на буса все още се стича дъждовна вода.

Соня сяда пред компютъра и започва да прави справки из регистри на престъпления, подозрения и текущи спорове за попечителство чрез вътрешната мрежа на полицията.

— В девет от десет случая — казва Гунарсон и се накланя назад, докато бели един банан — такива неприятности се разрешават от само себе си… Мен ако питате, седяла е с мъжа си в колата, скарали са се и накрая на него му е дошло до гуша, оставил я е край пътя и си е заминал.

— Тя не е омъжена — възразява Соня.

— Твърди го статистиката — продължава Гунарсон със същия назидателен тон. — Повечето деца в Швеция се раждат, без родителите им да имат сключен брак, и…

— Ето го — прекъсва го Соня. — Пиа Абрахамсон е подала молба, за да бъде единствен настойник на сина си Данте, а бащата се е опитал да обжалва…

— Тогава отхвърляме ли връзката с Вики Бенет? — пита Бусе.

— Опитайте първо да се свържете с бащата — вметва Юна.

— Аз ще се заема — казва Соня и отива в дъното на буса.

— Какво отрихте под прозореца на Вики Бенет? — пита Юна.

— На земята нямаше нищо, но забелязахме стъпки и някои следи от коагулация на перваза на прозореца и фасадата — обяснява единият техник.

— А в гората?

— Не успяхме да стигнем дотам, преди да завали.

— Но се предполага, че Вики Бенет е избягала право в гората — замислено произнася Юна.

Той наблюдава Бусе Норлинг, който по старомодния начин се е навел над картата с компас, поставя стрелката в „Биргитагорден“ и очертава кръг.

— Не тя е взела колата — казва Гунарсон. — Не ти трябват три часа, по дяволите, за да минеш през гората до шосе осемдесет и шест и да стигнеш по него до…

— Но не е никак лесно да се ориентираш нощем… Така че на нея може и да са ѝ трябвали, ако е минала така — възразява Бусе.

Той посочва една дъга на картата, на изток от блатиста местност, и после една линия косо на север.

— Тогава времето би съвпаднало — казва Юна.

— Бащата на Данте в момента е на Тенерифе — провиква се Соня от дъното на буса.

Уле Гунарсон изругава тихичко, отива до радиостанцията и повиква полицай Миря Слатнек.

— Тук Гунарсон — казва той. — Взехте ли показанията на майката?

— Да, аз…

— Имаме ли фоторобот?

— Не беше никак лесно, майката е ужасно разстроена и не дава свързано описание — отговаря Миря, като диша през носа. — Много е разтревожена и говори за скелет с парцали, висящи от ръцете, който изскочил от гората. Момиче с окървавено лице, момиче, което имало клони вместо ръце…

— Но тя говори за момиче?

— Не съм записала показанията, но тя говори само някакви странни неща, трябва да се успокои, преди да можем да я разпитаме наистина…

— Обаче е казала, че е било момиче? — бавно повтаря въпроса Гунарсон.

— Да… няколко пъти.

Юна спира колата при бариерата на шосе 330, поздравява един от полицаите на пост, показва документа си за самоличност и после продължава покрай реката Индалселвен.

Получил е рапорт, че ученичките от „Биргитагорден“ са временно разквартирувани в хотел „Ибис“. Терапевтът Даниел Грим е настанен в спешното психиатрично отделение на районната болница, домакинката Марго Лундин се намира в дома си в Тимро, а Фадумо Ахмед, която работи на непълен работен ден като терапевтичен асистент, е в отпуска и при родителите си във Венершборг, в Южна Швеция.

Когато полицай Миря Слатнек разказа, че Пиа Абрахамсон неколкократно споменавала, че е видяла слабо момиче с превързани ръце, на всички стана ясно, че именно Вики Бенет бе взела колата с момченцето.

— Но е истинска мистерия, че не е била заловена при пътните бариери — бе отбелязал Бусе Норлинг.

Изпратен беше хеликоптер, но от колата нямаше нито следа — нито в малкото селище, нито по дърварските пътища.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?