Правилата на лова [bg]

— И нищо полезно като номер на кола? — подсказа му Адачи.

— И подписани самопризнания — отвърна Фудживара. — Засега нищо такова не се е появило на сцената. Обаче един полицай в кобан на няколко пресечки от мястото видял паркирана тойота „Краун Роял Сълуунс“ със същия цвят и от същата година и взел номера й по навик. Шофьорът ровел нещо в багажника. Когато го разпитал, онзи отговорил, че спукал гума и току-що привършил със смяната й. Полицаят изразил съчувствие и го пуснал. Отбелязал само номера в бележника си и повече не се замислил за това, но когато го разпитахме отново, каза, че едно нещо му направило впечатление впоследствие — ръцете на шофьора били чисти, а униформата му безупречна. Естествено би могъл да работи с ръкавици, докато сменя гумата.

— Погледнал ли е документите на шофьора? — попита Адачи. И на него му беше минало през ум, че шофьорът може да е носел ръкавици. Дори таксиметровите шофьори носеха ръкавици в Япония, а един съвестен шофьор сигурно винаги е готов да посрещне такава случайност като спукването на гума.

— Не — каза инспекторът. — Не е имало определен повод. Би било неучтиво да разпитва някого, който току-що е сменил спукана гума и очевидно бърза.

Адачи изсумтя. Нямаше нищо против учтивото отношение към гражданите, но като повечето полицаи вярваше, че един-два допълнителни въпроса рядко отиваха на вятъра. Невинният не би трябвало да крие нищо. Разбира се, всеки човек има нещо, което предпочита да не се знае. Сети се за Чифуне и нейните тайни и за дискретността, с която поддържаха спорадичната си връзка.