Правилата на лова [bg]

Паяка смени темата или поне привидно го направи.

— Преглеждах последните криминални статистики — каза той. — Загрижен съм за чуждия елемент. Нашите японски престъпници се държат предсказуемо и знаят докъде могат да стигнат. Чужденците нямат уважение към властта. Мотивите им често са неясни, а поведението — недопустимо.

Адачи отново се съгласи.

— Чужденците наистина могат да бъдат трудни, но все пак са необходими на икономиката.

— Корейските престъпници са особен проблем, както забелязвам — каза Паяка. — Имат склонност към насилие — той погледна Адачи. — Понякога насилието им е безразборно. Могат да бъдат истински жестоки. Липсва им нужният респект към служба и положение — той стана, за да покаже, че разговорът е приключил.

Адачи се поклони дълбоко и излезе. Заместникът може би предлагаше да разчисти работата около Ходама, като обвини някои услужливи корейци. А може би си спомняше ранните години на Ходама в Корея и предлагаше насока за разследване. А може просто да е водил учтив разговор. Адачи не смяташе да го пита какво има предвид. Ако заместникът бе искал да бъде по-точен, щеше да го направи. А още повече не беше учтиво да питаш по-висшестоящ. Япония беше дисциплинирано и йерархично общество, а Токийското столично управление на полицията — дисциплинирана и йерархична организация. Къде щяхме да стигнем, ако не се показваше достатъчно уважение към висшестоящите?

Все пак, мислеше си Адачи, понякога… Почувства се леко объркан. Слезе долу в дожото, намери си партньор за кендо и работи енергично в продължение на час. Да размахваш над нечия глава разцепена бамбукова тръстика, която има за цел да замести катана — дългия меч — докато в същото време се пазиш максимално от удари, беше отличен начин да възвърнеш самообладанието си.

След тренировката той се изкъпа и се върна на работа освежен. Подхвърлянията на Паяка запази на заден план в паметта си. Купчината върху бюрото му беше станала още по-висока. Чакаше го много работа.