Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Не й вярвах, но нямаше смисъл да го изтъквам. Вместо това казах:
— Разкритията ни могат да се окажат крайно неприятни и може би много вредни за твоите шефове. Бих искал да знам на каква позиция си, как ще реагираш.
— Прекалено залагаш на това. — Тя ме погледна и каза: — Мисля, че си много умен, много наблюдателен и умееш да водиш разследване. Искам да разгадая случая и от теб ще излезе добър партньор. Ето професионалната причина. — След още малко добави: — А може и да те харесвам. Сигурно е шаблон… но ми напомняш на някого.
— Имаш право. Изтъркан шаблон.
— Но е вярно. На годеника ми. Той е в Ирак, майор от Първа бронирана дивизия. — За миг топлите й очи се вгледаха в мен. — Не си приличате, но имате толкова общи черти. Направо невероятно.
Не пропуснах да отбележа, че смени темата, но тази беше по-интересна и определено далеч по-приятна от разговорите за убийства.
— Например?
— Марк… така се казва… Марк е някак наперен, движи се по особен начин — секси, самоуверено. И двамата имате неприятния начин да пришпорвате хората, когато смятате, че сте прави, а те ви се пречкат.
— И си сгодена за такъв тип?
— Е, има си недостатъци. — Тя се разсмя. — Ще се погрижа за тях след сватбата.
Това им харесвам на жените.
Тя ме погледна.
— И той като теб не знае кога да си затваря устата, няма инстинкт за самосъхранение и…
— Извинявай… не говорехме ли за възстановка на престъплението?
Тя се усмихна. Почти.
За да върна разговора към Даниълс, аз казах:
— Факт номер две. Човекът умира в собственото си легло с пистолет в ръката.
— Да. Защо?
— Или сам е взел пистолета, или някой го е сложил там. Шансът е петдесет на петдесет.
— Добре. Факт номер три. Беше гол и надървен. Какво ще кажеш за това?
Изблещих се.
— Да го формулирам ли по друг начин? — попита тя.
— Вече няма смисъл. Най-невинното обяснение е, че се е насладил на миг сексуално усамотение преди самоубийството. Вече го обсъдихме.
Тя не ме помоли да преразгледаме въпросното обсъждане, а мъдро допусна:
— Но има и не тъй невинни обяснения, нали?
— Така изглежда. Имал е компания и тя не се е държала според очакванията му.
— Компания от женски пол.
— Е… не изключвай възможността вкусовете на мистър Даниълс да са били насочен в обратна посока или някъде по средата — казах аз. — Но до доказване на противното ще работим с предположението за жена. И тук става интересно. Защо му е да зарежда мръсен запис в машинката?
— Ти ми кажи.
Усмихнах се.
— Това надхвърля опита и въображението ми.
Тя също се усмихна, малко хладно, но все пак реши да не разваля играта.
— Добре. Ще се опитам. Някои хора използват порнографски изображения, за да създадат романтично или чувствено настроение, нещо като прелюдия или загрявка преди истинската игра. Това всъщност не е извращение… дори не е отклонение от нормата. Мнозина сексуални терапевти определено го препоръчват. — Погледна ме и отбеляза: — Освен това идеята за видеото не е непременно негова… може да е нейна.
— Добре, негова или нейна. Все пак трудно се обяснява подобно нещо при първа среща. Някои жени или мъже могат да го сметнат за странно и да реагират отрицателно.
— Да, мисля, че би се получило неудобно.
— Значи е някой, когото познава добре. Не за пръв път са били заедно, нали така? — Тя кимна и аз продължих: — Ето откъде започваме: жена… човек, с когото вече е имал интимни отношения.
— Добре казано.
— Боря се за чистота на езика.
— Продължавай борбата.
— Благодаря. Но имай предвид, че все пак не е изключено в апартамента да са влезли непознати. Клиф спи, пръсват му мозъка и пъхват пистолета в ръката му. Не избързвай с хипотезите.
— Не избързвам. Но е добре да имам основа за работа.
Биан кръстоса крака и пак отпи от кафето. Аз сложих бележника на Даниълс в скута си и почнах да го прелиствам.
Адресите бяха подредени по азбучен ред и забелязах, че почеркът на Даниълс е учудващо спретнат: прецизен, с равномерни, плавно изписани букви. Не съм експерт по анализ на почерците, но подобен начин на писане често говори за католическо образование или за властна учителка, която държи на тия неща. В собствения ми почерк няма и помен от изящество и лекота.
Биан отбеляза:
— Знаеш ли, не съм чувала някой да е разгадал престъпление с помощта на бележник за адреси.
Не отговорих.
— Странно — продължи тя. — Около деветдесет процента от престъпленията се извършват от познати на жертвата.
— Знам статистиката.
— Добре. Значи изглежда логично бележникът да е нещо като пътна карта от жертвата до убиеца. И наистина той често е вписан там… но за жалост не знаеш това, докато не го откриеш по друг път. — Тя помълча и заключи: — Много малък процент убийства се разкриват по бележника на убития.