Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
Освен това забелязах в стойката и движенията й някаква отпуснатост, сякаш духът вече нямаше сили да управлява тялото.
Както и да е, тя боязливо се вгледа в двама ни — Биан с униформа, аз спретнат и сериозен в синия костюм от „Брукс Брадърс“. Обърна се към Биан:
— Бихте ли ми казали за какво става дума?
— Ами… по-добре би било да поговорим вътре.
Мисис Даниълс немощно махна с ръка. Последвахме я и завихме надясно към тесен, претъпкан с мебели хол. Остъклен портал отляво водеше към мъничка трапезария, а една стръмна стълба зад нас се изкачваше към горния етаж; в такава къща човек като нищо можеше да хване клаустрофобия.
Но иначе холът беше добре обзаведен — дори прекалено добре — и доколкото можах да преценя, мебелите в колониален стил изглеждаха скъпи и изискани. Из въздуха се носеше дъх на улегналост, или казано без преструвки, миришеше на мухъл и застояло. Тази къща, а може би и този живот, се нуждаеше от проветряване.
Тереза се тръшна в креслото с тапицерия на червени и зелени райета до камината, а на нас кимна да се настаним на кафявото канапе до стената. Преметна крак върху крак и отпусна глава назад. Не ни предложи напитки, което подсказваше, че или разбира деловия характер на посещението, или любезността в този дом понакуцва.
Без повече предисловия Тереза Даниълс настоя:
— Кажете ми за какво става дума.
Няколко пъти през кариерата си съм имал задачата да уведомя близките на покойник; винаги е гадно. Никога не знаеш как ще приемат вестта и трябва да бъдеш нащрек. Обикновено реакцията е скръб, понякога шок или гняв, а често и трите заедно.
Разведените съпруги са особено непредсказуеми. Един мой познат се кълне, че подобна особа веднъж го отмъкнала в спалнята за три часа бурна утеха; друга му ударила коляно в топките.
Имайки предвид тия два случая, аз кръстосах ръце в скута си и уведомих мисис Даниълс:
— Имаме лоши вести. Бившият ви съпруг Клифърд е починал снощи. Обстоятелствата все още са неизяснени.
Тя сведе очи към килима с напълно безизразна физиономия. След кратък размисъл попита:
— Неизяснени? Какво означава това?
— Означава, мисис Даниълс, че бившият ви съпруг е бил открит на леглото с пистолет в ръката и дупка в главата. — Вгледах се в нея да видя дали новината ще я изненада. — Прилича на самоубийство… но засега се въздържаме от преценка.
Чувствайки необходимост да оправдае присъствието си, Биан изчурулика:
— Приемете най-искрените ни съболезнования. Сигурна съм, че въпреки развода чувствата ви в момента са много сложни.
Всъщност не изглеждаха чак толкова сложни. Тереза се изправи и ни обърна гръб. Сега забелязахме върху полицата над камината сребърна рамка със сватбена снимка на много по-младия, широко усмихнат Клифърд в сержантска униформа, прегърнал щастливата булка.
Над половината бракове в Америка завършват с развод, а още една четвърт са ужасно нещастни и се крепят само заради децата, финансови мотиви, навик или простичкото съпружеско удоволствие да досаждаш на другия. И зад всеки един от тях, бил той щастлив, нещастен или разтрогнат, има подобна снимка на млада, жизнена, оптимистична двойка, неподозираща към какъв ад или рай отива.
Тереза Даниълс се позагледа в снимката, после я захлупи върху полицата. Завъртя се към нас и каза на Биан:
— Не разбирам защо ме уведомява офицер от военната полиция.
— Значи познавате униформата ми?
— Надявам се. Баща ми беше офицер. Израснала съм по военните бази.
Биан ме погледна. Обърнах се към мисис Даниълс:
— Двамата с майор Тран помагаме да се изяснят причините за смъртта на Клифърд. Надяваме се да можем да ви зададем няколко въпроса. — След миг се сетих да добавя: — Но ако моментът не е подходящ…
Очаквах да ни изрита веднага; вместо това тя попита:
— Да ви предложа ли нещо? Кафе, чай…
След току-що поднесената вест предложението бе, меко казано, странно. Както казах, никога не се знае. Стиснах коляното на Биан и отговорих:
— За мен нищо, благодаря.
Биан също поклати глава.
Тереза Даниълс пак ни огледа.
— Изглеждате разочарован, мистър Дръмънд. Нима очаквахте да припадна от скръб? Да си скубя косите, да плача?
— Не очаквахме никаква конкретна реакция, мисис Даниълс.
Но, да, поне малка проява на скръб би била уместна.
Тя се вторачи в мен.
— Чудите се какво изпитвам, нали? — Не отговорих и тя продължи: — Откровено казано, нищо. Онзи Клифърд Даниълс, когото познавах, за когото се ожених… той умря преди години.