Посредникът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посредникът». Краткое содержание книги:
Заедно с екзотичната си партньорка Биан Тран Дръмънд тръгва по бързо изстиваща следа, която ги довежда до неочаквани разкрития. Самоубийството се оказва грижливо маскирано убийство, кодираните текстове крият позорна тайна, която може да срути правителството, да изхвърли президента от Белия дом и да провали войната в Ирак.
А по следите на Дръмънд сякаш върви още някой с единствената задача да унищожава всеки свидетел и всяка улика, които биха помогнали за разплитане на коварния възел. Изправен срещу цялата административна, разузнавателна и военна машина на САЩ, непокорният военен юрист трябва да избере между лоялността към армията и дълга към истината.
— Не мога да бъда по-ясна.
— Не можеш или не искаш?
Тя се усмихна. Когато в армията задаваш на висшестоящ офицер нахален въпрос, той те отрязва направо: „Млъквай, Дръмънд.“ Или още по-недвусмислено: „Виждал ли си военния затвор «Левънуърт»? Голяма гадория.“ Висшите служители в ЦРУ са по-хитри, по-сдържани и рафинирани. Склонни са да излагат отговора без думи, тъй като знаят, че в стаята има скрит микрофон. Затова получаваш хладен поглед, леко навъсени вежди или ледена усмивка. Трябва да слушаш с очите, защото някъде между любезното кимване и лекото трепване на лявата ноздра могат да те окачат на въжето.
— Ако открия нещо, как се очаква да действам?
— Като откриеш, ще разбереш.
— Не става. Какво рискувам — кариерата или живота си?
Спогледахме се и аз осъзнах, че съм нагазил в дълбоки води. Филис ме осведоми:
— Този Даниълс беше свързан с иракчаните почти двайсет години. Знаеше куп мръсни тайни и мисля, че ще откриеш негови отпечатъци върху доста неща, които бяха опасни за здравето му. — Тя добави зловещо: — Не позволявай да станат опасни и за твоето здраве.
Изведнъж разбрах защо толкова много народ иска Клифърд Даниълс мъртъв, тихомълком погребан и навеки забравен.
Когато излязох от кабинета на Филис, Уотърбъри беше изчезнал. Биан Тран стоеше сама до автомата за вода и се усмихваше.
6
Отнесохме куфарчето на Даниълс в един малък страничен кабинет без прозорци, чийто обитател бе получил нареждане да се пръждоса, та двама гении от техническия отдел на Управлението да извършат аутопсия на компютъра на Клифърд. Влязохме и се представихме. Техниците се казваха Уил и Джон. Приличаха на Туидълди и Туидълдум.
Уил имаше по-дебели очила с по-широки черни рамки и повече моливи в предния си джоб. Съдейки по това, връчих компютъра на него, а той тутакси го отвори, включи го и двамата се разкикотиха.
Явно убедени, че това ме интересува, Уил и Джон се опитаха да обяснят намеренията си — да открият паролата на Даниълс, да пробият евентуалната защита и после да се разровят из хард диска, където са най-хубавите неща.
От опит съм установил, че прекаленото висене пред компютъра променя външния вид. Уил например беше почти призрачно бледен, с голям плосък задник и ококорени късогледи очи и нямаше грам представа как се общува с хора, които не са свързани с джойстик. Джон пък беше от онези, дето вярват, че всички житейски проблеми могат да се уредят с добра антивирусна програма. Но инак сигурно бяха симпатични и компетентни момчета. Мнозина обикновени хора се панират в присъствието на компютърни гении и аз спадам към тях. Срамувам се от невежеството си.
Така или иначе, беше много интересно. Джон тъкмо се впусна в подробно и бих казал, дори увлекателно обяснение относно правилата за преодоляване на компютърната защита, когато измъкнах пистолета и ги очистих и двамата. Не бе, майтап.
Изобщо не бях въоръжен, затова сторих единственото възможно — избягах.
Дори Биан, която познаваше темата поне колкото да им зададе няколко предпазливи въпроса, ме последва навън с облекчение.
Спряхме до автомата за кафе, сипахме си по чашка и отидохме да седнем в моята тясна килийка.
— Защо задаваш въпроси! — упрекнах я аз. — Това само ги поощрява.
Тя се усмихна.
— Единствено за да видя изражението ти, когато попитах за системата за кодиране.
Трябваше да сменя темата, затова казах:
— Между другото твоят шеф силно ме впечатли. Случва ли му се да си вади главата от задника?
— Видях, че си допаднахте. Дали ще е начало на нещо красиво и трайно?
— Лично аз го харесвам. Наистина. Ще направя всичко по силите ми, за да установим топли дружески отношения.
— Дрън-дрън.
— Именно. Кой е той?
— Бивш военен. По-точно полковник в оставка от военната полиция. Виж, знам, че е малко напорист и неотстъпчив… но си разбира от работата. Действа много старателно, по устав.
— Като Адолф Айхман.
— Добро сравнение. Но… — Тя се зачуди какво хубаво да каже и най-накрая измисли: — Поне никога не е тайна защо върши нещо.
— Добре. Защо се зае с Клифърд Даниълс?
Тя се разсмя.
— Кой знае, по дяволите?
— Той знае. — След малко попитах: — Е, как ще подходим към случая?
Биан разбираше много добре какво питам и защо. Когато започваш разследване на убийство, обикновено имаш труп, а ако си късметлия, и оръжие на убийството. Останалото трябва да търсиш — мотиви, заподозрени, достатъчно улики, свидетели и доказателства, за да пратиш злия човек на горещия стол. Понякога — дори твърде често — убиецът е идиот и оставя купища улики, водещи от жертвата право към него: отпечатъци, сперма, ДНК, а в последно време деянието все по-често може да се окаже заснето на видеозапис. Убийците или поне повечето убийци не са чак толкова хитри.